По Черноморието се отчитат до 22 тропични нощи на година

Когато температурите през нощта не падат под 20°C, организмът не успява да се охлади и възстанови пълноценно. Т.нар. тропични нощи са свързани с хронична жега, нарушения на съня и повишен риск за здравето. Това коментира пред БНР Бургас д-р Зорница Спасова от Националния център по обществено здраве и анализи и автор в платформата „Климатека“.

Тропичната нощ е нощ, в която температурата на въздуха не пада под 20°C. Тези топли нощи са опасни, защото са свързани с така наречената хронична жега. Когато тялото не може да си почине от топлото време през деня, е необходимо температурата му да падне с около един градус.

По думите ѝ високите нощни температури възпрепятстват естествения процес на охлаждане на организма и нарушават възстановителния сън.

В резултат се събуждаме неотпочинали, по-раздразнени, можем да допуснем грешки на работното място, когато е необходима концентрация и внимание. Освен това топлите нощи са свързани с някои заболявания като затлъстяване, диабет и сърдечно-съдови заболявания.

Тя обърна внимание и на допълнителното натоварване върху електропреносната мрежа по време на горещите периоди заради повишеното използване на климатици.

Според д-р Спасова използването на климатик през цялата нощ не е най-доброто решение. По думите ѝ при тропични нощи е по-добре температурата в помещенията да се поддържа около 24-25°C, а при възможност климатикът да се използва за изсушаване на въздуха, вместо за силно охлаждане.

Сред индивидуалните мерки за адаптация е правилното проветряване на жилището.

Ако не проветряваме през деня, както много хора правят, и не вкарваме топъл въздух, а само през нощта или в най-хладните часове, обикновено най-хладно преди изгрева на слънцето, да кажем между 3 и 6 часа, е необходимо да се проветрява.

От значение са и характеристиките на жилището, включително видът на сградата, изолацията и наличието на външни щори, които да ограничават нагряването на помещенията.

За по-комфортен сън могат да се използват и леки материи като памук, модал, лен и коприна. Д-р Спасова препоръчва още хладък душ преди лягане или охлаждане на калъфката на възглавницата.

Адаптацията към високите температури обаче не е само въпрос на индивидуални мерки. Според д-р Спасова градското планиране също има ключова роля.

Тя определи като погрешно схващането, че дърветата нямат място в градска среда. Напротив, зеленината е сред важните средства за ограничаване на ефекта от високите температури в градовете.

По думите ѝ в европейските градове все по-често се премахват асфалт и бетон и се увеличават зелените площи, включително чрез засаждането на по-зрели дървета.

Точно в градската среда зеленината се запазва и дори се увеличава, като се премахват бетонните настилки, които особено при силно слънчево греене допринасят за повишаването на температурите.

Така борбата с тропичните нощи не се свежда единствено до това как да охладим дома си. Начинът, по който са проектирани и озеленени градовете, също може да определи доколко понасяме все по-честите периоди на продължителна жега.

Българското Черноморие е регионът с най-много тропични нощи в страната – средно около 20–22 годишно, уточни още д-р Спасова.