четвъртък 13 август 2026 16:55
четвъртък, 13 август 2026, 16:55
СНИМКА: Фейсбук- Списание Осем
Размер на шрифта
Книгата „Духова могила – дотам и нататък“ ще бъде представена днес в Бургас.Тя е дело на десетгодишен труд на доц. Веселина Вачкова и разказва интересни и непознати факти за 24 вековната история на тракийския обект, който свързва се свързва с Александър Велики. Представянето е съвместно със списание"Осем" от 18 ч.в Експо център „Флора“, зала 2. То е част от фестивала „С книга на плажа“.
Доц.Вачкова започва с проучванията на Духова могила една година след като е започнала работата като директор на Историческия музей в Перущица.
Най-голямата тайна, свързана с могилата, е лично според мен какво все още пречи тя да бъде разкопана, каза за БНР Бургас историкът. Работата по нея е трябвало да започне преди две години и да се разработи като един от приоритетните културни и исторически обекти в България. Причината за това не е финансова, подчерта Вачкова и добави, че е оптимист, че то ще се случи.
Интересът към Духова могила започва още през 1849 година и е на големия герой на реформите в Османската империя Абдул Меджим.
В този момумент е реализирано обезсмъртяването на Александър Македонски, заяви още тя и подчерта, че у нас има много голямо притеснение да не трябва много големи глави от историята ни да се пренаписват. Допуска се известно пренаписване само в новата история. Нито османският период е изследван наново, нито Средновековието е изследвано наново, а Античността по начало не е писана, поясни доцентът.
За да се разбере защо могилата е наречена Духова, трябва да се прочете поне една част от книгата, каза още Веселина Вачкова
Тя е трябвало да приюти едно свещенодействие, един ритуал, който да събере тялото с духа на починалия. Първоначално тук е освободен само духът на Александър, тялото идва едва през 216 година и е освободено. Това е основната причина за името на Духова могила.
Артефактите от могилата се пазят на различни места - Кабинета на медалите в Париж, Лувъра в Париж, в Атина – Атинския музей, в Пушкинския музей – най-голямата и красива част от бронзовете. Античните бронзове са апликации от намерените тук колесници. Имаше и в Историческия музей в София, колесници имаше, Историческия музей на Пловдив, допълни доцентът.
ПОВЕЧЕ В ЗВУКОВИЯ ФАЙЛ:
По публикацията работи: Десислава Златева - БНР Бургас
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!