Иво Димчев за цената на успеха и провокацията в изкуството

Артист в пълния смисъл на тази дума, Иво Димчев показа разностранния си талант и на „Аполония“. След концерт на Амфитеатъра в Созопол той участва в платформата на празниците на изкуствата „Цената на успеха“. Модератор на срещата беше журналистът Васил Христов.

Певец, режисьор, хореограф, автор на текстове и визуален артист-името му е синоним на провокация, но днес той е омиротворен и казва, че няма нужда от това. В период съм, в който не ми се прави цирк. Мисля че, музиката губи от това. Партито превръща публиката в активен участник, има вакханалия и дионисиево, но ми се иска това да се случва повече вътре в човека, откровен е Иво Димчев:

За мен като артист винаги е било много важно да работя и с двете: ниското да го превръщам във високо, доколкото е възможно, а всичко, което приемам за много височайшо и сакрално, да се опитам да го заземя, очовеча, отелеся, за да ми е по-широко около врата и на драматургично, и на морално, и на естетическо ниво. Чрез текстовете, чрез поезията, чрез музиката мога да стигна до хората, така че те да имат своя интерпретация.

За един от най-интересните творчески периоди посочва домашните концерти, които изнася по време на ковид пандемията. Димчев прави 400 концерта в домовете на свои фенове, първо у нас, а после и в чужбина.  Казва, че идвайки от театъра един пласт никога не му е достатъчен и в това вижда удобен момент да вкара музиката си във визуален вариант. След това се появява документалният филм "В ада с Иво Димчев".

Масова популярност му донесе участието в "Като две капки вода", което артистът определи като компромис, от който полезна му е била дисциплината във формата. За славата казва:

Това, че те разпознават по улиците, няма абсолютно никакво значение. Много хора, които ме спират на улицата да ме поздравяват или искат да се снимат с мене-те може би са чули три мои имитации в „Капките“ . Някои са чули мои песни. А хората, които са докоснали до теб самия чрез спектакъл или чрез музиката -това е единственото, което показва, че някаква връзка се е създала и тази връзка, тя остава. Тя не умира. Веднъж, когато се свържеш с някакъв човек чрез изкуството-това остава завинаги.

Съжалява, че не говори френски и мрази мързела, защото той пречи. От Созопол отива към къмпинг "Юг", за да снима клип към песен.