По пътя на българското Камино с Теодора и Евелина от Малко Търново до Созопол

По пътя на българското Камино тръгваме заедно с Теодора Тодорова от София и Евелина Пашова от Варна, които изминаха 81 км от Малко Търново до Созопол до мощите на Свети Йоан Кръстител. Пилигримското пътешествие ги събира в това изпитание за тялото и духа. Двете записаха имената си сред поклонниците, успешно прекосили маршрута Малко Търново – Стоилово – Заберново – Визица– Писменово– Приморско – Аркутино – Созопол и получили своята грамота "Йоанниа". Безценен обаче е разказът им и опитът, който могат да предадат на следващите ентусиасти. 

Как стигат до българското Камино? Теодора и Евелина разказват:

Мен ме запали една приятелка по Камино още 2024-та година. Почнах по Португалското Камино. След това минах Виа Франчигена -Италианското, и тази година минах част от Френското, където се запознахме с Евелина. Когато чухме за "Българското Камино", си казахме, че това е най-прекрасното нещо, защото сме в нашата родна страна и места, които наистина трябва да се популяризират. По този начин всичките тези хора в тези селца могат да имат един поминък.

От мига ни на запознанството ние реално следим сайта на "Българското Камино", всички публикации във Facebook и по едно време си дадохме сметка, че ние сме били на последните километри в Испания, но е редно някак си да уважим и пътя през Странджа, защото лично на мен ми се струва, че Странджа остава малко встрани от всички останали планини в България -Пирин, Рила и Родопите, и така винаги е обгърната с някакъв мистицизъм, за който хората все още не знаят достатъчно може би.

И ето че в последните дни на август и първите на септември идва време за българското Камино. Малко Търново ги посреща гостоприемно-попадат на веселието, част от Летните празници на града. 

Емоциите от преживявания се преплитат с практични съвети към следващите пътешественици по пътя на Камино. Първо, осигурите билетите за връщане, второ бъдете подготвени за мухите в Странджа, трето в раниците, които тежат между 6 и 8 кг вземайте само най-необходимото. На първо място -удобни обувки. За прекосяването през Стоилово, Заберново и Визица казват:

В Малко Търново има прекрасни места за настаняване. Оттам вече пътят, който ние взехме за два етапа наведнъж, ни доведе до Заберново, което напълно е запазило своята автентичност със старите къщи и този дух на поне век преди нас, който хората се опитват да съхранят и запазят за бъдещото поколение. Не беше леко от гледна точка на това, че има доста камъни и много прашни участъци, но наличието на река Велека е най-голямото удоволствие за пилигрима. Събуваш краката и отмиваш всичко. Не ни се тръгваше!

Наистина беше много мистично на много места. Особено сутрините рано. Попаднахме в една такава мистична мъгла, че имахме чувството, че сме в някой фантастичен филм. Беше страшно красиво. Мъгла, която на сухия път е сухо, под дърветата вали дъжд... Уникално беше! 

По пътя двете дами се възпозлзват от всички дарове на природата, която в този сезон е щедра с изобилие от къпини, грозде, смокини, сливи, ябълки.  

Теодора признава, че етапът до Писменово й бил най-труден, защото през почти цялото време вървенето е нанагорнище, макар и с не голяма денивелация, но местата за почивка са малко. Затова пък организаторите на Камино са намерили нощувка в обект с басейн, който е истинска отмора. Евелина отбелязва, че тук вече се усеща наближаването до цивилизацията и морето-къщите стават по-големи и модерни. Затова пък за двете преминаване през резервата Аркутино е истинско удоволствие от досега с природата. Видели са елени, костенурки, птици, жабки. Пътят ги извежда на морето, а комбинацията от планина и море определят като приказна. На Аркутино успяват да посрещнат изгрева, да видят дюните и пясъчните лилии.

Като пребродили няколко Камино маршрута дават много висока оценка за отличната маркировка на пътя. 

Финалът на пътуването за Теодора Тодорова и Евелина Пашова е на нулевия километър пред църквата в Созопол и на остров Св. Иван-там, откъдето започва историята на мощите на Св. Йоан Кръстител. За това преживяване споделят:

Островът също е доста магичен и реално стигнахме не просто до нулевия километър, ами там, където започва всичко и където са открити самите мощи. Имам голяма надежда, че ще се продължат там разкопки, защото видимо изглежда доста изоставено. А това място заслужава да се разкопае. Най-вероятно има страшно много други неща, които могат да се видят. Самите останки от църквата там са много красиви.

Това беше едно доказателство за собствените ми възможности, че мога да го планирам сама, че мога да го извървя с приятел. Това е нещо, което трябва да ти се случи. Трябва да го преживееш по един или друг начин. И много ми се иска тук да кажем две думи и за хората, които срещнахме освен нас. Защото в Заберново собствениците на къщата за гости, в която останахме, за мен беше удоволствие да разговарям с тях, да ни разказват за селото. Там бяхме в уникална църква с собствено килийно училище.

Едно пътуване по българското Камино не стига казват Теодора и Евелина и признават, че обмислят още едно преминаване, този път по-бавно и с повече наслада. На следващите пътешественици пожелават-"Buen Camino и светъл път на всички, които искат да го минат!", "Buen Camino! Позволете си да ви се случи."

Повече чуйте в звуковия файл.