Православната църква почита Рождество Богородично

Православната църква почита днес, 8 септември, Рождество на Пресвета Богородица. Празникът е един от големите в християнския календар и е познат в народната традиция като Малка Богородица.

Според църковното предание Света Дева Мария е дъщеря на праведните Йоаким и Ана. След дълги години бездетство двамата получили вест, че ще имат дете, а родената им дъщеря Мария по-късно станала майка на Иисус Христос.

Малка Богородица е особено почитан празник сред жените. По традиция те отправят молитви към Света Богородица за здраве и закрила на семейството и децата. На този ден в църквата се носят дарове като ризи, кърпи, престилки и чорапи, които се поставят пред иконата на Божията майка.

Сред старите обичаи е и варенето на жито. То първо се носи в храма за благословия, а след това се раздава за здраве. В много домове се приготвя и празнична пита, известна като Богородичен хляб.

В някои райони се спазват и забрани за женска работа. Според народните вярвания на празника и в дните между Голяма и Малка Богородица жените не трябва да перат, тъкат, шият или месят хляб, за да бъдат здрави децата в семейството.

По традиция на Малка Богородица се правят и курбани за здраве, а около храмове, манастири и оброчни места се организират събори. Празникът се отбелязва с тържествени богослужения в православните храмове в цялата страна.

Малка Богородица е свързана и с редица народни вярвания. В българския календар денят се приема като важна граница в годишния цикъл, а периодът между Голяма и Малка Богородица традиционно се свързва и с пресаждането и размножаването на многогодишни цветя и храсти.