Отпада електронната рецептурна книжка, въвеждат нова диспансерна диагноза

Електронната рецептурна книжка отпада, а в първичната извънболнична помощ се въвежда нова диспансерна диагноза – хронично бъбречно заболяване. Това съобщи председателят на Управителния съвет на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов при представянето на новия Национален рамков договор за медицински дейности за 2026 - 2028 г. между НЗОК и БЛС.

По думите на д-р Брънзалов в договора са заложени редица позитивни промени в полза на пациентите. Въпреки че от БЛС определят бюджета като недостатъчен, финансовата дисциплина е била спазена и договорените дейности са се вместили в рамките на предвидените средства.

"В първичната извънболнична помощ вече се въвежда нова диспансерна диагноза, а именно хроничното бъбречно заболяване. Това са пациенти, които са пред очите на общопрактикуващия лекар почти всеки ден. Целта е да не се стигне до хемодиализи и такова лечение, което е действително изпитание както от финансова гледна точка, така и от гледна точка на болния", обясни д-р Брънзалов.

Сред останалите промени е и прецизирането на немалка част от клиничните пътеки според това дали лечението е предназначено за деца или за възрастни, както и в зависимост от тежестта на заболяването.

Договорено е да започне договаряне и изпълнение на две нови клинични пътеки: "Транзиторна исхемична атака" – въвеждането ѝ се налага поради отчитане на немалък брой случаи по пътека "Исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза", които не изпълняват общоприетите критерии за Исхемичен мозъчен инсулт, както и въвеждане на "Лечение на инфекции на пикочо-половата система" - възпалителните заболявания на уринарния тракт водят до нарушения във функционирането на бъбреците и пикочните пътища и при липса на адекватно навременно лечение могат да доведат до рецидивиращи уроинфекции и тежки усложнения.

От БЛС обаче остават категорични, че за стабилизирането на здравната система е необходимо увеличение на бюджета на НЗОК с минимум 25%, както и по-добро остойностяване на труда на българските лекари.

Д-р Брънзалов обърна внимание и на отпадането на участието на БЛС при съгласуването на изискванията на НЗОК за издаване на протоколи за лечение по конкретни заболявания.

"Лекарите трябва да имат глас при въвеждането на нови лечения", подчерта той и заяви, че съсловната организация ще настоява тази дейност на БЛС да бъде възстановена при договарянето на следващия Национален рамков договор.

В заключение здравният министър Катя Ивкова потвърди, че е спазена бюджетната рамка, заложена в Закона за бюджета на НЗОК за 2026 г. Тя увери, че предстоят нови срещи с представители на БЛС и НЗОК с цел надграждане на постигнатото./ БГНЕС