Станко Киров и изкуството да превръщаш ракитата в изкуство

Като особено емоционална определи наградата си от Световния фестивал по плетене и кошничарство майсторът от Българово Станко Киров. Форумът е посветен на традиционния занаят, а отличието идва в конкуренция с майстори от десетки държави от 6 континента.

За Киров наградата е особено емоционална, тъй като фестивалът е сред най-престижните форуми в света, посветени на кошничарството:

Емоцията, която изпитах, както при всяка една награда, е неописуема, защото все пак става въпрос за един от най-високите форуми в този занаят в света.

Той се е представил с пано, изработено от ракита, с диаметър около 70 сантиметра. В него са използвани няколко техники на плетене, а произведението е направено специално за фестивала в Полша.

Паното е символ на Ин и Ян. Киров разказва, че е създал първоначалната му версия преди години като част от арт инсталация, наречена „Пътят“, реализирана съвместно с трима художници и занаятчии. През годините творбата е била представяна на различни фестивали и според майстора е привличала интереса на публиката.

И през годините винаги съм го носил със себе си по разни фестивали и съм виждал, че то се харесва от хората. И реших да направя специално и за Полша версия на това пано.

В категорията са били представени много красиви произведения, а решението е взето от 7-членно международно жури с представители на различни държави.

Не мога да ви отговоря от името на журито. Имаше хора, които са харесвали едно, други, които са харесвали друго. Но в крайна сметка по техните критерии те избират това пано, което аз бях направил.

Това е второто участие на майстора на фестивала. По думите му участието е с покана, а броят на майсторите е ограничен до около 140 души. Форумът се провежда веднъж на 4 години.

Станко Киров се занимава с кошничарство вече 32 години. Започва след казармата, когато е на 21. В началото идеята му била просто да опита занаята, докато намери постоянна работа.

Първото усещане беше, че е много трудно и това нещо не е за мен. Но навлизайки, лека-полека, правейки неща, виждайки, че ги правя добре, тогава вече дойде тази любов към занаята.

С времето кошничарството се превръща в негово призвание. Според него техническите умения могат да бъдат усвоени, но много по-трудно е човек да остане верен на занаята в продължение на десетилетия.

По-голямата трудност беше да устоя през всичките тези години, защото е трудно в България. Трудно може да се живее нормално, когато практикуваш единствено и само занаята.

Днес класическото кошничарство с пръчки и върба се практикува от малко хора в България. Киров посочва, че броят на майсторите постепенно намалява, докато плетенето с хартия като хоби е по-разпространено.

Именно затова той се опитва да предава знанията си на следващото поколение. Канят го в училища и на фестивали, а вече 3 години работи и със студенти от Националната художествена академия.

Заедно разработват проекти, които комбинират ракита с други изкуства и материали като дърворезба, метал и текстил.

За него запазването на занаята не означава непременно стотици нови кошничари. Достатъчно би било няколко млади хора да открият в него свое призвание и да продължат традицията.

Чуйте повече в звуковия файл.