Използва ли България своя туристически потенциал?

Минералната вода, която още търси мястото си на туристическата карта

Когато говорим за СПА туризъм в България, няколко имена се появяват почти автоматично – Велинград, Хисаря, Сандански, Девин, Сапарева баня. Те са и сред местата, които най-често попадат в полезрението при търсене на спа хотели в България. Зад тези познати дестинации обаче стои значително по-голяма карта от минерални извори, населени места и балнеоложки традиции, част от които остават слабо познати извън своя регион.

Това е един от парадоксите на българския туризъм. Страната разполага с разнообразни минерални води и дълга история на използването им, но не всяко място с такъв природен ресурс успява да се превърне в разпознаваема туристическа дестинация.

Историята показва, че интересът към тези води далеч не започва със съвременните СПА хотели. Термалните извори са били използвани още през Античността, а около част от тях се развиват селища и обществени бани. Хисаря пази останки от римския град Диоклецианопол, древна Пауталия се свързва с днешния Кюстендил, а минералните извори са част и от историята на Сердика.

Тази връзка с минералната вода е оцеляла през вековете, но днес различните места се развиват с много различна скорост. Докато Велинград, Хисаря или Сандански отдавна са разпознаваеми като СПА и балнео дестинации, други населени места със собствени минерални извори рядко попадат в плановете за пътуване. Природният ресурс е налице, но невинаги около него има достатъчно инфраструктура, услуги и публичност, за да се превърне в причина човек да посети мястото.

Така на практика се оформят две карти на минерална България – тази на самите извори и тази на местата, които туристите действително познават. И двете далеч не винаги съвпадат. Именно разстоянието между тях показва, че наличието на минерална вода е само началото. Истинското предизвикателство е природното богатство да се превърне в разпознаваема и достъпна дестинация.

Да имаш ресурс не означава да бъдеш дестинация

Минералната вода сама по себе си не създава туризъм. Необходими са достъп, подходяща инфраструктура, услуги и ясна информация за това какво предлага конкретното място.

Към тях днес се добавя още един фактор – видимостта.

Преди човек да стигне до минералния басейн, той обикновено вече е видял дестинацията на екрана си. Проверил е къде се намира, какви са условията, има ли минерална вода, какви процедури се предлагат и какво може да прави извън хотела. При сравняването на различни места конкуренцията вече не е само между цени и категории, а и между количеството и качеството на информацията, която достига до бъдещия гост.

Това поставя по-малките дестинации в особена ситуация. Едно населено място може да има минерален извор и местна балнеоложка традиция, но ако информацията за тях е оскъдна, разпиляна или трудна за намиране, те рядко попадат сред първите варианти, които туристът обмисля.

Туристическата инфраструктура вече е и дигитална

Тук се срещат два свята, които на пръв поглед нямат много общо – минералната вода под земята и информацията в интернет.

За хотелите и туристическите обекти въпросът вече не е просто дали имат интернет страница. Значение има дали от нея става ясно каква вода използват, какви съоръжения предлагат, как се стига до тях и какво отличава района. В този смисъл една изработка на сайт е част от по-голям въпрос – доколко туристическият сектор успява да преведе реалните качества на едно място на езика, на който съвременният пътник търси информация.

Това е особено важно за дестинациите извън утвърдените маршрути. Големият курорт вече има име, което туристът може да потърси. Малкото място първо трябва да даде причина името му изобщо да бъде потърсено.

Българският балнео и СПА туризъм има потенциал да разказва много повече истории от тези на няколкото най-познати курорта. Министерството на туризма вече разглежда балнео и СПА продукта през цели региони, а не само през отделни хотели. Следващата стъпка е различните места в тях да станат достатъчно разпознаваеми, за да бъдат реален избор.

Защото минералният извор може да съществува от хилядолетия. За туриста обаче една дестинация започва да съществува едва когато разбере, че я има.