Петър Стоянович за тайните на царска България

Монархическият въпрос продължава да буди интерес в родната публика, но вече по-отчетливо излиза от темите табу. Мнението е на проф. Петър Стоянович, съавтор на книгата "Царска България 1879-1946 г".

Между българския и европейския монархизъм има съществени прилики и разлики, но безспорно периодът на третото българско царство е свързан с нашата европеизация, подчертава Стоянович.

Дали това е било удобно по време на соц-а на някого, ясно е, че не им беше удобно. Но то няма как да го заобиколиш. По времето на княз Александър, така наречения Батенберг, леко тръгване, голямото европеизиране по време на Фердинанд. Него и без това всички страшно го мразят, така че погребахме покрай Фердинанд и европеизацията. Забележителната дипломатическа игра по време на цар Борис. Па пак покрай гражданина Сакскобургготски всички пък намразиха последните години на неговото детско управление. Не е много лесна тая тема, колкото повече я ровиш, става все по-сложно.

Книгата съдържа биографиите на регентите, генерали, хора от царската свита, като проследява както политическата част, така и личните характеристики на владетелите.

Вкарахме вътре ежедневния живот в царските дворци, нещо, което досега практически не е правено. Как изглежда цялата субординация, целият дворцов апарат – от царя до последнияловец, прислужник, коняр, каквото искате, също отличия, униформи. И не на последно място, нещо, което има да се попълва през годините – да се опитаме да съберем онова, което е знайно за биографиите на хората, на всички онези, които са работили за българските монарси.

Ерата на монарсите у нас има своите възходи и падения, но погледът на историците към нея през годините не е лишен от идеологически наслагвания. Днес, монархическият въпрос се отърсва от тези и други наслагвания, смята проф. Стоянович.

Царското или кралското, имперското, коронованото по целия свят винаги продава. Но това е най-малкият му проблем в България. В България царската тема беше тема табу. Тя беше до 89-та година много странична, много някак си случваща се паралелно на всяка друга българска история. А както отлично знаем, което е забранено, то е и много по-сладко. И затова, ако добре си спомняте, като избухна така наречената демокрация, се нароиха страшно много книги в тази посока. Без да искам да хваля тази книга, все пак ние седнахме с моя колега Ивайло Шалафов, който управлява двореца Врана в София, и решихме да направим един опит да съберем наличното знание за Третото българско царство в една енциклопедия.

Книгата "Царска България" съдържа над 650 снимки, повечето от които се публикуват за първи път.  Изданието включва и богата колекция от литографии, картини, дневници, писма, гербове, ордени и др. Богатият илюстративен материал е предоставен от фонд „Цар Борис и царица Иоанна“, Царския дворец „Врана“, Държавна агенция „Архиви".