Откриха занаятчийския квартал на средновековния град Русокастро

Археолозите откриха занаятчийския квартал в средновековната град Русокастро. В югозападния му ъгъл са намерени следи от производство на луксозни стъклени предмети - камъни с полепнало по тях стъкло, производствен брак, части от поти, както и суровина – части от калъпи стъкло със зелен и син цвят.

Тук е имало работилници за производство на гривни, кандила и други стъклени съдове, като според добитите до този момент данни, тези ателиета са функционирали в рамките на XIII – самото начало на XIV в.

Находката е ценна, защото е още едно доказателство, че Русокастро е бил със статут на голям градски производствен център през тези векове, коментира ръководителят на разкопките и директор на РИМ-Бургас Милен Николов:

Рядко се откриват такива работилници за стъкло, а те показват, че градът е бил развит и е имало пазар за подобни стъклени изделия! Открихме много фрагменти от бракувани стъклени гривни, както и стъклени нишки, които се останали след издухване на стъклото, което показва, че са правили и капачета, кандила и др. съдове. Тук са работили занаятчии, а доказателство за това е и откриването на много шлака, която се получава при производството на желязо! ще припомня, че през 2016 година открихме две пещи за преработка на желязна руда! 

Производството на стъкло има древна история. Първите данни за него идват от Месопотамия и Египет към 3-2 хил. пр. Хр. Около I в. пр. Хр. сирийските майстори правят революция в производствения процес, изобретявайки тръбата за вдухване, чрез която продукцията става много по-евтина и стъклените предмети вече не се ползват само от елита, но и от масовите потребители. През късната античност и средните векове Византия е един от водещите производители на луксозно стъкло, включително и за църковна утвар и прозорци.

В края на XIII в. особено прочуто става венецианското стъкло, произвеждано на остров Мурано. Броят на стъкларите там е достигал до 8000 човека. Стъклото се добива от чист кварцов пясък, сода и варовик, нагрети в диапазона около 1400-1600 градуса. То обаче може да се формова на много по-ниска температура – около 600-800 градуса. Към настоящия момент археолозите допускат, че в Русокастро са произвеждани стъклени предмети именно от готово, вече извлечено от кварцовия пясък стъкло.

В днешните български земи следи от стъклопроизводство са открити в Преслав, Търново, Берое и др.

Разкопките на Русокастро се изпълняват от Регионален исторически музей – Бургас. Те са финансирани от Министерски съвет на Република България и Община Камено.

От 2025 г. Русокастро е в списъка на приоритетните за Република България археологически обекти за нуждите на националния културен туризъм.

повече може да чуете в звуковия файл: