Стефан Минчев: Дайте шанс на бялото в себе си! (видео)

Книгата на „Българска работа. Съгласуване на времената“ на Стефан Минчев отдава почит на някои от традиционните добродетели на нашия народ, без обаче да спестява недостатъците. Сборникът с разкази излиза под щемпела на издателска къща „Знаци“. Редактор е Аксиния Михайлова, художник на корицата Иво Рафаилов. Представянето му бе в рамките на фестивала "С книга на плажа".

Елате да видите черните и бели бобени зърна в литературната чорба на Стефан Минчев, гласеше анонсът на самия автор. Директната препратка към разказа на Елин Пелин "Чорба от греховете на отец Никодим" е обещание към бъдещия читател на сборника, че ще получи добро класическо писане. Тезата за бобените зърна Минчев разви в студиото на БНР Бургас:

"Разказите в книгата са черно-бели. Няма идеализирани герои в тази книга, въпреки че някои от тях са истински хора. Моето семейство, моите предци са вътре с истинските си имена. Това е една група от около десетина разказа, които са в основата на книгата. Но разказите вътре са 42-едно неслучайно число, защото съм голям почитател на Дъглас Адамс и на "стопаджията". Бяло и черно има във всеки човек, бяло и черно има и в моите разкази. Доброто у човека е повече, бялото е повече от черното. В книгата си намеквам на читателите да дадат шанс на бялото в себе си, да изплува на повърхността. Черното да си стои там погребано някъде дълбоко."

Родовият корен присъства като локации на действието в част от разказите. Така се появяват селата Просеник, Еркеч, Индже войвода, после Бургас и различни точки от Южното Черноморие:

"Моите баби и дядовци са от различни краища на България, чедо е, че са се намерили. Вероятно е така във всяка фамилна история. Случайността играе роля докато се появим ние. Някъде в дълбокото корените на всеки от нас се докосват помежду си. И това прави българското. Ние сме тук една екосистема. Трябва да не го забравяме това и да се държим заедно. Прекалено много разчитаме на държавата да пази българското. То се пази в семейството. Ако не пазите спомените на вашите предци и не ги предавате нататък, българското изчезва."

Книгата е структурирана в три раздела-"Вчерашно незабравимо", което прави препратка към миналото ни, "Сегашно непреходно" с няколко вариации-"сегашно сериозно", сегашно ужасно", "сегашно забавно" и "сегашно нашенско". Третият цикъл е озаглавен "Бъдеще време в миналото". Всеки от тях има и кулинарна добавка, съответно-предястия, основни блюда и десерти.

Що се отнася до едноименния разказ, който дава името на сборника, Стефан Минчев поясни, че тръгва от негови преживявания по болниците. Главният герой ортопедът д-р Христов трябва да се справи с бунт в отделението му, предизвикан от отношенията на пациентите му към хора от други отделения. Разказът е смешен и с неочакван край. Авторът има своя оптимистична теория за българина:

"Заглавието е директен линк към прочутия израз на Иван Хаджийски, великолепен автор. Аз се опитвам да променя тази конотация, която предимно с черната си окраска битува в нашето съзнание. Искам човек като прочете някой разказ, в който се показват и не чак толкова добрите страни от нашата народопсихология да се понамръщи, обаче пет страници след това да попадне на следващ, в който пък, в който се показваме в най-добрата си светлина. Писах тази книга с любов към самото писане и с любов към българското, към семейството, към рода си, към родното си място."

През есента книгата ще има премиера и в регионалната библиотека.

Стефан Минчев е автор на кратки стихотворни и прозаични форми, фейлетони и на книгите "Отломки" и "Най-страшното" под псевдонима Господин Сив. Определя себе си като "събирач на мидени черупки по брега на необятния литературен океан".

Повече чуйте в звуковия файл.