"После": Какво се крие зад синдрома на отлагането?

Склонността към постоянно "отлагане за после" на неприятните мисли, дела и задачи се нарича прокрастинация. Това е т.нар. синдром на Скарлет. 

Докторанти и студенти изготвиха доклад, който изследва това явление.  

Анна Павлова е четвъртокурсник по психология и активно участва в изготвянето на доклада съвместно с колегите си Александра Радева и Диляна Христова.

"Резултатите не са изненадващи. Прокрастинацията се описва като тенденция ненужно да се отлагат важни житейски и работни дейности, за сметка на други – по-приятни или по-маловажни неща. Всеки прокрастинира в живота си", коментира Павлова.

Не само младежите са засегнати от постоянното отлагане. Възрастните, които имат повече свободно време, също са склонни към това действие. 

Има разлика между активната и пасивната прокрастинация. При пасивната хората се разсейват или отлагат, без да имат такова намерение, а това се дължи на лошо управление на времето. Активната се отличава с убеждението, че отлагането до последния момент е най-добрият начин да се свърши нещо, разказва Анна Павлова.

Чувство на тревожност, неудовлетвореност и вина, както и по-ниска самооценка отличават пасивно отлагащите. При активно прокрастиниращите няма такива мисли. Те са удовлетворени, макар и свършвайки нещо в последния момент и смятат, че ще имат високи резултати.

Открихме, че хората, които работят на гъвкаво работно време, имат и повече време за такива мисли. Те не само отлагат работата си, те се чувстват виновни по този въпрос.

Често родителите го възприемат като обикновен мързел, но много пъти не е така, пояснява психологът Златко Гълъбов.

Може да се дължи на психологически или емоционални проблеми, например тревожността, ниска самооценка, страх от провал, перфекционизъм, липса на мотивация и други. Възможно е също така да се дължи на поведенчески затруднения – лошо управление на времето, претоварване, лесно разсейване. Много пъти е, защото материалът не е интересен, ако говорим за ученици.

Това поведение е по-характерно за мъжете и момчетата, споделя свои наблюдения Гълъбов.

Според психолога не само училището, но и семейната среда, където бащата е отсъстваща фигура, водят до дефицити в самооценката на децата, най-вече на момчетата. Според Гълъбов 35% от семействата в България са с един родител, като в 80-90% от случаите това е майката.

Повече чуйте в репортажа на Калина Стоянова в звуковия файл.