Кои са слабостите в лечението на инсулта у нас?

Силно ограничена или липсваща ранна рехабилитация след инсулт и отсъствие на индивидуален план за последващо проследяване след изписването от болница – това са част от проблемите в лечението на пациентите с инсулт в България. Заболяването е сред водещите причини за смъртност у нас, припомнят от Асоциацията за инсулт и афазия по повод днешния Международен ден за информираност относно инсулта.

Между 40 хиляди и 50 хиляди българи годишно получават мозъчен инсулт.

Страната ни все още няма действащ Национален план за инсулта – документ, който да очертае основните политики и да разпредели отговорностите за адекватен достъп до лечение на пациенти с това мозъчно заболяване. През годините са разработвани различни варианти – от Дружеството по инсулт и от Дружеството по неврология, а преди няколко седмици здравното министерство даде заявка за подкрепа на документа, подготвен от Дружеството по неврология.

Какъв достъп имат българите до медицинска помощ при инсулт?

"Съществуват легла или отделения за остри инсулти. Над 91% от пациентите постъпват в такива отделения, където ги има създадени", пояснява проф. Димитър Масларов от Дружеството по неврология.

Инсултът не е само неврологичен проблем и е нужно включването на различни специалисти в лечението му, посочва д-р Филип Алексиев, председател на Дружеството по инсулт. Той дава пример с два случая, в които пациенти са били транспортирани между две болници и между две населени места, за да им се окаже модерно лечение и да се намали рискът от инвалидизация.

"Това е решаващо в крайна сметка за инвалидизацията на хората, а не какви документи кога сме внесли. Имаме опит с инсулта и хора, които са си посветили живота на това, но в крайна сметка трябва да гледаме какви са цифрите и да мислим какво трябва да се случи. Ако се казва, че 90% от пациентите имат достъп до невроинтензивно отделение, смятам, че сме доста далече от истината."

У нас все още няма клинична пътека за робот-асистирана рехабилитация след инсулт. Проект на такава пътека е внесен в здравното министерство. Поставено е началото на речева терапия за пациенти с говорни затруднения – така наречената афазия. Услугата се предоставя безплатно в две от поликлиниките в София и от началото на годината е стигнала до 45 души, разказва проф. Катерина Щерева от Катедра "Логопедия" в Софийския университет, която е координатор на програмата за изграждане на такива центрове на Столичната община. Предвижда се създаването на още 8 центъра за 4 години.

"Следващите центрове вече ще черпят опита от това, което е постигнато от първите. Опитваме се да разработим как ще се случват нещата за телелогопедията, която навсякъде по света е изключително популярна, що се отнася до терапията на афазия. Разбира се, посещенията в домовете, тъй като и това е предвидено. И работа с комуникативните партньори – семействата, най-близкото обкръжение."

Засягането на говора при инсулт не се оценява като съществено инвалидизиращо последствие от системата на ТЕЛК. Д-р Даниела Стойчева, началник на Отделението по неврология в болницата в Перник онагледява това с конкретна история на пациент с афазия.

"Липса на говор, липса на разбиране на реч, невъзможност за писмена комуникация, опасност от грешки при прием на медикаменти, непрекъсната зависимост от близките за ежедневната комуникация, неспособност за работа в никаква професионална среда, висок риск от социална изолация – и получава 46% трайно намалена работоспособност."

От Асоциацията за инсулт и афазия анонсират предстоящото издаване на наръчник за подкрепа на пациенти и техните семейства, който ще може да стигне до 50 хиляди българи.

Целия репортаж на Елена Бейкова слушайте в звуковия файл.