У. Мюнх: Германците намразиха коалиции между идеологически несъвместими партии

Година след като спечели предсрочните парламентарни избори Фридрих Мерц не успява да убеди германците, че наистина им носи промяна и просперитет след застоя от времето на тройната коалиция на Олаф Шолц. Едва една трета от германците искат кабинетът да изкара целия си мандат, а крайнодясната "Алтернатива за Германия" вече трайно оглавява социологическите анкети. И привлича все повече избиратели на консерваторите на Мерц. 82% от германците посочват икономиката като най-големия проблем на Федералната република. А именно със заявката за икономически възход дойде Мерц на власт в Берлин. 

"Той сам вдигна залозите, още като лидер на опозицията, но и в първите дни на управлението му, като обещаваше, че сега изведнъж всичко ще се оправи много бързо. Това беше грешка и Мерц не трябваше да я допуска - все пак има толкова политически опит", коментира за БНР политологът проф. Урсула Мюнх. 

Тази седмица коалицията прие план за провеждане на обещаваните реформи - след като канцлерът Мерц беше обявил "есента на реформите" сега вече сме в очакване на "лятото на реформите". Как тълкувате това спешно и взето при закрити врата решение - като пробив или като поредна отсрочка? 

"Това решение произтича от грешката, за която говорихме - създаването на прекалено високи очаквания. На всичкото отгоре и с поставянето на съкратени срокове. Управляващата коалиция не разполага с голямо мнозинство в Бундестага. Двете партии - най-големите в Германия - не са във възторг от това, че пак трябва заедно да управляват. А и да не забравяме, че Германия е федерална република и провинциите също имат думата. Както се видя при скорошното гласуване на мерките срещу повишените цени на горивата те не са съгласни да поемат цялата финансова тежест на правителствените решения, които на всичкото отгоре не бяха съгласувани с тях предварително. 

Условията, в които правителството е принудено да работи, допълнително усложняват ситуацията. А изпитанията пред икономиката са огромни. Живеем в изключително несигурна международна обстановка, а за това в публичната дискусия около предстоящите реформи почти не се говори." 

Ще стане дума и за това, проф. Мюнх, но нека Ви върна към коалицията на Мерц, която вече не може да бъде наречена "голяма" - заради свиването в електоралната подкрепа за двете най-големи партии в Германия. Коалицията между консервативния блок ХДС/ХСС и социалдемократите не е по любов, а беше единствено възможната демократична коалиция след парламентарните избори миналата година. Защо обаче двете партии с богат управленски опит вече цяла година не успяват да намерят общ език? 

"Това е впечатлението, което оставя правителството, но според мен то не се дължи на конкретните партийни лидери или министри. Проблемът се корени по-скоро в партийната маса. Нито социалдемократите, нито християндемократите са сплотени. В двете партии има различни течения и партийните ръководства се опитват да угодят на всички. 

Консерваторите са убедени, че единствено социалдемократите са виновни за неубедителното представяне на кабинета. Че те все още не са разбрали, колко сериозно е икономическото положение на страната. Че социалдемократите са виновни за поредното задлъжняване на Германия, защото са извили ръцете на канцлера за нов дълг. А това от своя страна доведе до негодувание в редиците на консерваторите, защото според тях Мерц е "клекнал" пред коалиционните партньори.

Едно обаче трябва всички да разберат - нито една партия от управлението няма да спечели повече избиратели, ако това правителство падне." 

Основните реформи, които Германия трябва да предприеме, са в пенсионното осигуряване, здравеопазването и данъчната система. Всяка една от тях е с потенциал да свали което и да е правителство. Къде се разминават коалиционните партньори, проф. Мюнх? 

"И трите реформи, които споменавате, предизвикват оглушителни спорове. Социалдемократите са категорични, че свиването на разходите и увеличаването на осигурителните вноски не трябва да е за сметка на средната класа, на работещите и на социално слабите. Тяхното предложение е увеличаване на данъците за свръхбогатите, но сякаш удобно забравят, че в тази категория вече спадат и не малко избиратели на социалдемократическата партия. 

На точно обратната позиция застава консервативният блок ХДС/ХСС, който смята, че социалните плащания представляват прекалено голям дял от бюджетните разходи. Това не е много далеч от реалността. Консерваторите смятат, че работодателите носят прекалено голяма финансова тежест в социалното и здравното осигуряване. В предложенията си обаче никой не отчита демографската картина, а тя е катастрофална - все по-малко работещи издържат все повече пенсионери." 

Точно това се опита да обясни канцлерът Фридрих Мерц на конгреса на профсъюзите тази седмица и беше освиркан. В интерес на истината, делегатите не приеха радушно и социалната министърка Бербел Бас, съпредседателка на социалдемократическата партия. Каква роля при взимането на политически решения в нейната партия играят профсъюзите? Питам Ви, защото се появиха медийни публикации, че преди да вземе отношение по социални въпроси, министър Бас се допитва до синдикатите. 

"Това е много голям въпрос тук. Известно е, че между профсъюзите и социалдемократите има исторически обусловена идеологическа и политическа близост. Профсъюзите също са под натиск, защото губят членска маса, а все повече избиратели на социалдемократите, които обикновено са членове и на синдикатите, гласуват за крайната десница. Тези разочаровани хора обвиняват както социалдемократите, така и профсъюзите, че отстъпват извоювани в миналото социални позиции. 

Профсъюзите притискат социалдемократическата партия, защото знаят, че партията има нуждата от синдикална подкрепа - оттам идва голяма част от електората. А както се вижда от миграцията на гласовете при последните избори на регионално ниво - все повече работещи вместо за социалдемократите гласуват за "Алтернатива за Германия". 

Защо канцлерът се харесва в чужбина, но не успява да увлече германците, които толкова много искаха предшественикът му социалдемократ Олаф Шолц да си тръгне? Може би знаете - първото посещение на новия български премиер Румен Радев в чужбина ще бъде в понеделник в Берлин - не в Брюксел или Вашингтон. 

"Аха, интересно!" 

Затова нека Ви попитам - при какъв човек и политик отива Радев? 

"Мерц никога не е бил особено харесван в Германия, никога не е бил любимец на германците. За повечето хора тук, и особено за младите, той е прекалено старомоден, прекалено скован и прекалено покровителствен. Дори в редиците на консервативния блок Мерц не е неоспорим лидер. Но Мерц има и емоционална страна. Ако си спомняте, при една възпоменателна церемония в синагогата в Мюнхен той се разплака и трогна много хора. Но това е същият човек, който категорично налага мнението си, без да се съобразява с партньорите си в правителството или партията. И който няколко пъти предизвика скандали с необмислени изказвания срещу чужденци, срещу младите хора и срещу източногерманците и след това трябваше да се обяснява. 

Но може би най-важното, което характеризира Мерц е, че той няма управленски опит. Това, разбира се, беше известно още преди изборите миналата година и сега просто се потвърждава. Но Мерц не е изключение - почти никой от неговите министри няма управленски опит и това си проличава сега в начина им на работа." 

Според социологическо проучване от тази седмица само една трета от германците иска правителството на Мерц да изкара пълен мандат, а остават още три години. Крайнодясната "Алтернатива за Германия" вече трайно води в допитванията, като изпреварва консервативния блок с около 3 процента. Каква друга коалиция си представят германците, като имаме предвид подкрепата за партиите - в момента няма друга възможна комбинация, в случай че санитарният кордон около "Алтернатива за Германия" остане в сила? 

"Точно това е проблемът. Знаете, социологическите проучвания са моментна снимка. Хората са недоволни от правителството, но те бяха недоволни и от предишната тройна коалиция на социалдемократа Олаф Шолц, в която влизаха Зелените и либералите. Ако махнем от сметките петте партии, които са управлявали или сега управляват, остават само две - "Алтернатива за Германия" и Левицата. Няма как те да управляват. 

Германците намразиха коалициите между идеологически несъвместими партии, защото те все по-трудно стигат до компромиси. А когато се постигне компромисно решение, то все по-малко отразява вижданията на избирателите на двете партии. 

Затова смятам, че разочарованието по-скоро би се изразило в по-ниска избирателната активност - една част от хората биха останали вкъщи, а други биха гласували за "Алтернатива за Германия". Но нека кажа съвсем ясно - въпреки недоволството няма да има предсрочни избори." 

Това желание за бързи и тежки реформи сега, което оповести правителството, има ли връзка с предстоящите регионални избори в две източногермански провинции през септември, когато се очаква една категорична и една по-малко убедителна изборна победа на крайната десница?

"Разбира се, че Мерц иска изпреварващо, преди изборите на 1-ви и на 22-ри септември да обяви пробив в реформите. Канцлерът налага бързо темпо, но се опасявам, че пак ще стъпи накриво. Какъв е смисълът кабинетът да обяви необмислени реформи, които след това да претърпят промени в двете камари на парламента, така че на практика да ги обезличат? Това отново ще предизвика недоволство и отново ще разочарова привържениците на двете партии в коалицията, защото резултатът ще бъдат прекомерни отстъпки за всички. Младите ще са недоволни, защото ще им завещаем висок държавен дълг. Пенсионерите ще са разочаровани, защото пенсиите им няма да растат. Работещите и работодателите ще са недоволни, защото ще се увеличат или осигурителните вноски, или данъците, или и двете. 

Единственото, което може да върне доверието в правителството, е възстановяване на икономиката, т.е. спад на безработицата, стабилизиране на доходите, намаляване на енергийните разходи и оптимистичен поглед напред. Но точно този оптимизъм не виждам в момента да се задава." 

Не особено оптимистичен е и погледът върху международната обстановка, а цяла Европа гледа с тревога към икономическия двигател Германия, но и с надеждата, че Берлин ще поеме водеща роля в световната политика. Отслабените позиции на Мерц в Германия отслабват ли неговите позиции и на международната сцена? 

"Опасявам се, че да. Но в същото време трябва да отбележа, че в сравнение с другите страни членки на ЕС Германия все пак стои стабилно. Германия все така е третата най-голяма икономика в света, а и виждаме, че поема все по-голяма отговорност в областта на политиката по сигурността и отбраната. Редно е да се признае, че ни отне много време, но все пак Германия се поучи от грешките си в миналото, когато допусна прекомерна енергийна зависимост от Русия, прекомерна пазарна зависимост от Китай и прекомерна зависимост в отбраната от Америка. 

Сега остава икономиката ни отново да заработи на високи обороти. Но остава притеснението от увеличаващия се държавен дълг. Вече не само "обичайните заподозрени" в ЕС не изпълняват Маастрихтските критерии, а дори Германия застрашително увеличава бюджетния дефицит. Да не говорим, че всички държави от Евросъюза отчитат сериозен демографски дисбаланс. Вместо това в Брюксел се занимават с дребнотемие. 

Мерц търпи много критика, но трябва да му се признае, че рязко подобри подхода на Германия към европейските партньори. Мерц осъзна, че се нуждае от подкрепата на всички страни от ЕС - малки и големи. И че без задълбоченото партньорство между Германия и Франция Европа не може да върви напред."