Да избягаш от 40-градусовата жега в Кипър

Когато през топлите месеци температурите в Никозия или Ларнака надхвърлят 40 °C, в планината Троодос, най-голямата планинска верига в Кипър с връх Олимп (1952 метра), въздухът е свеж и температурите рядко преминават 25 – 28 градуса. Островната жега тук не се усеща заради гъстите борови гори и надморската височина.

Районът е осеян с живописни калдъръмени селца. Има много църкви и манастири. Предлага планински и селски туризъм, както и много фестивали.

Тук са известни с производството на местно вино (включително древното сладко вино “Командария” – ударението е на и), мед, домашно сладко (глико), дантели и сребърна филигранна техника.
В планината всеотдайността на лозарите, произвеждащи “Командария” беше възнаградена в края на 2025 г., когато виното беше включено в Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.

Андреас Евангелу е лозар четвърто поколение. Създава своята малка био лозарска ферма през 2018 г. в село Агиос Константинос.
Той произвежда изключително вино “Командария”, което е и със защитено наименование за произход и може да се произвежда само в 14 села в Троодос.

“Командария“ се счита за най-старото вино в света с име, което все още се произвежда, като корените му се простират до XII–XIII век. Това е и едно от най-старите вина в света със защитено наименование за произход.

Андреас разказва пред БНР, че “лозята в селото се намират на склоновете, което означава, че не може да се използва никаква механична обработка.“ Намират се на 850 метра надморското равнище.

В неговите 7 хектара произвежда по 4000 бутилки вино годишно.

“От 2020 до 2025 г. имахме ужасен проблем заради жегата и климатичната криза“, споделя винопроизводителят. “Но заради защитеното наименование за произход имаме и ограничение за производство на грозде от 6 тона на хектар“, допълва Андреас.

През декември предварително вкореняваме лозов посадъчен материал в саксии в оранжерията. Така те прекарват една година. Година по-късно копаем дупка от 50 см. и слагаме растението по-ниско, за да издържи на сушата. Този нов подход беше наложителен, за да нямаме загуби. Косим тревата, за да ни направи, да речем, покритие, защита от сушата.
Сортът в нашите лозя е местен, “ксинистери”, който също е устойчив на липсата на вода. В момента в Австралия тестват този сорт, за да видят дали е устойчив на техния тип суша, и изглежда, че това ще спаси тяхното винопроизводство.
Преди 2022 г. и голямата суша, тук следвахме традиционния метод, при който младите лози се слагаха веднага в земята, а през май се виждаше кои, да речем, са оцелели. Но от 2022 г. насам те прилагат тази процедура с разсадника.
Можем да използваме напоителна система само след специално разрешение, защото това са ограниченията на законодателството за Защитено наименование за произход. Изкуственото напояването променя вкуса.
Ето и калинка. Много им се радваме, защото ядат листните въшки. За нас това е естествен метод за борба с вредителите.
Когато го засаждаме, отделът по земеделие трябва да дойде и да инспектира. Ако успехът е над 75%, се одобрява за “Командария”. След това използваме лозето за 4 години за винопроизводство.

А това тук, показва Андреас, е местният черен сорт “мавро”, който също се използа в традиционното ни вино. Стъблото, както виждате, е червено. Това е разликата спрямо “ксинистери“. Големите листа ги ползваме за “купепия” на местния кипърски гръцки диалект, “долмадакия” на гръцки или лозови сарми.

И в това лозе и винарна имат намерение от догодина да приемат посетители. “Искаме да направим нещо, което ни представя, нещо красиво, а това отнема време”, ни разказва жената на Андреас, която също участва активно в семейния бизнес.

Но откъде идва историята на “Командария”

По време на кръстоносните походи виното било сервирано на сватбата през XII век на крал Ричард Лъвското сърце и Беренгария от Навара в Лимасол; именно по време на тази сватба крал Ричард обявил “Командария” за “виното на кралете и краля на вината“.
Към края на века той продава острова на тамплиерите, които на свой ред го продават на Ги дьо Лузинян, но запазват за себе си голямо феодално имение близо до Лимасол. Това имение е наричано “La Grande Commanderie“.
Думата Commanderie се отнасяла до военния щаб, докато Grande помагала да се разграничи от два по-малки подобни командни пункта на острова, единият близо до Пафос, а другият близо до Кирения. Тази област под контрола на тамплиерите станала известна като Командария. Когато рицарите започнали да произвеждат големи количества от виното за износ към европейските кралски дворове и за снабдяване на поклонниците по пътя към Светите земи, виното приело името на региона.

По-нататък по пътя в планината Троодос е селцето Галата – ударение на второта а, където фермата Bio-Solea съчетава сертифицирано биологично отглеждане на плодове и зеленчуци с устойчиво пчеларство, насочено към биоразнообразието.

В сърцето на стопанството се намира ботанически парк с площ от 10 хектара, в който виреят хиляди цъфтящи растения, подпомагащи опрашителите и допринасящи за биоразнообразието.

Следвайки холистичен подход, фермата произвежда органичен суров, нефилтриран мед, напълно проследим от цветето до бурканчето, отразяващ уникалната сезонна флора на Кипър, който печели международно признание през последните години. Производството е от 4 до 10 тона годишно в зависимост от времето. Малки количества се изнасят във Франция, скандинавските страни и Япония.

“Bio-Solea е уникална инициатива, първа по рода си в Кипър, съчетаваща традиционни практики с модерна наука. Портфолиото ни включва висококачествени маслинови и други натурални продукти, а в близко бъдеще и млечни продукти, като сирената халуми и анари. Вече имаме 250 кози и овце “, разказва Ставрос в Центъра за посетители в пчеларския им център, който се използва за образование, научни изследвания и производство на висококачествени продукти. И допълва:

По отношение на преживяването на посетителите, ние предлагаме образователни обиколки и практическо обучение с участието на гости и еднодневни посетители в областта на естественото пчеларство. Бихме искали да привличаме училища, за да предадем колкото се може повече знания за производството на мед на по-младото поколение.

Пчеларят на Bio-Solea Владимирос ни разказва, че пчелите са първият признак, че времето се променя, климатът се променя. В Кипър имаше тригодишна суша. Това е първата година, в която вали малко повече. Така че по време на тази дълга суша около 90% от цъфтящите дървета и цветя, които осигуряваха храна на пчелите, измряха, изчезнаха, не разцъфнаха през тази година.

"Също така, за съжаление, е налице и човешката намеса. Изкореняват растения като дивата мащерка, различни растения, които са подходящи за храна на пчелите, за да използват земята за каквито и да било други цели, а това е много вредно за пчелите. А дивата мащерка може да отнеме 50 до 70 години, за да порасне", споделя още пред БНР Владимирос.

Той е понтиец и живее в Кипър над 30 години. Понтийците идват от района на южните брегове на Черно море, в североизточна Мала Азия, както и от района на Кавказ.

В Bio-Solea работят с неагресивни пчели, устойчиви на болести. Те са специална тяхна селекция, кръстоска между видове пчели.

“Това е причината, поради която не нося защитни костюми”, обяснява Врадимирос и добавя, че това го спасява от топлинен удар по време на летните жеги в Кипър.

В центъра имат и нова идея за посетителите. Всеки момент ще заработят специални т.нар. Апи къщи. В едната вдишвате въздух, директно от кошера.

В другата има легла, кошерите са отдолу, и така поемате всички аромати и вибрации, които пчелата създава. Ще има 4 изолирани кошера и чрез специални тръби, които ще доближите до носа и устата си и ще вдишвате аромата на меда и восъка, и това ще ви успокои. Това е вид ароматерапия.

На няколко километра от тук, Bio-Solea има и специален парк. Там също има няколко къщички, а целта е да се опознае мястото и природата. Тук идват много зелени училища. Теренът разполага и с мрежа от пътеки, по които можете да се разхождате. Има и панорамни площадки, от някои от тях се виждат и окупираните територии, както и водопади.

В Кипър е осеяно и с познатата и у нас роза дамасцена. От нея местните произвеждат сладка, но и розова вода, която кипърците използват и в кулинарията си.

Друг интересен момент са вкусовете. Различните подправки придават на познатата ни гръцка храна съвсем друго изживяване за небцето.

Например, основната разлика между кипърското и гръцкото дзадзики е използването на сушена или прясна мента, вместо копър, и добавянето на лимонов сок, вместо оцет. В Кипър тази разядка е толкова емблематична, че има свое собствено име – талатури.

Този материал беше изготвен със съдействието на Генералната дирекция “Земеделие и развитие на селските райони” на ЕК в рамките на инфотур за журналисти за постиженията и предизвикателствата пред био земеделието в Кипър.