Дебатите за осигуровките: Счетоводна промяна, не толкова социална справедливост

Предложенията за промени в осигурителните вноски на държавните служители и замразяването на минималната работна заплата отклоняват вниманието от реалните структурни дефицити в българската икономика. На това акцентира проф. Боян Дуранкев в интервю за БНР, в което коментира актуалните фискални политики и ефекта им върху пазара на труда.

Във връзка с казаното от финансовия министър Гълъб Донев в началото на заседанието на Тристранния съвет, където беше обсъждан въпросът за осигуровките на държавните служители, че се работи по вариант, "с който да постигнем равнопоставеност без да отнемаме права и без да намаляваме доходи", проф. Дуранкев посочи, че разбира такъв подход като счетоводен:

"Да го наречем така – това е счетоводна справедливост. Не толкова социална справедливост, колкото счетоводна промяна", подчерта той, като изрази несъгласие с тезата, че държавният сектор е непродуктивен. По думите му бюджетните служители също създават добавена стойност, а представянето им като само потребяващи на блага и "паразитни" е некоректно и подвеждащо.

Дуранкев опроверга и широко разпространеното виждане, че администрацията в България е свръхраздута. Той посочи, че страната се намира около средните нива за Европейския съюз, с приблизително 94 бюджетни служители на 1000 души население, което не предполага изключение или дисбаланс спрямо останалите държави членки.

"Ако позволите, ще кажа три неща, които са важни за това, за което става дума – за осигуровките. Много приказки бяха изговорени през последните дни, че само частният сектор произвежда брутен вътрешен продукт, а държавните служители само потребявали, което не е вярно.

Който отвори Евростат, веднага ще забележи, че държавният сектор също създава добавена стойност, която влиза в брутния продукт.

Второто нещо, което казаха многократно най-различни изказващи се, че в България имало много бюджетни служители за разлика от други страни. Точни данни от Евростат – че в България има около 94 бюджетни служители на 1000 души.

Това е средното за Европейския съюз. Има страни като Дания, като Франция, където има много повече бюджетни служители на 1000 души. В България е по-малко.

И третото нещо – че заетите лица в държавната администрация не са просто всички бюджетни служители. А държавната администрация в момента има по-малко от 100 000 души, като тук се включват и общини, областни, всички териториални поделения в страната, докато бюджетният сектор е малко над 600 000 души", посочи икономистът в предаването "12+3". 

По отношение на идеята държавните служители да започнат да плащат личната част от осигуровките си, икономистът предупреди, че подобна стъпка трябва да бъде съпроводена с т.нар. брутификация на възнагражденията. В противен случай, според него, ще се стигне до реално понижение на доходите. "Това би било скрито намаление на заплатите", отбеляза Дуранкев:

"Така че става дума за тези почти 100 000 души, при които се твърди, че наистина, когато почнат да плащат осигуровките, това ще бъде по-справедливо. И донякъде е така, ако разбира се се спазва един златен принцип, първо да се осъществи брутификация на заплатите.

Т.е. осигуровките първо се включват в осигурителният доход, в брутната заплата, а заплатата се увеличава така, че нетният доход да не намалее. Това е ключовият принцип, по който навсякъде в Европейския съд се извършва такова прехвърляне и разделение на вноските. По този начин нетната заплата остава същата, а в противен случай това ще е скрито намаление на възнагражденията", обясни проф. Дуранкев.

Вместо да се фокусираме върху администрацията, вниманието трябва да бъде насочено към сивата икономика, която по думите му нанася сериозни щети на бюджета, отбеляза икономистът.

Той изчисли, че между 600 000 и 1 милион души работят в неформалния сектор, като десетки хиляди са изцяло извън системата. Загубите за държавата от неплатени данъци и осигуровки върху труда възлизат на между 2,5 и 5 милиарда евро годишно.

Икономистът коментира и темата за минималната работна заплата, като я определи като политически и икономически невъзможна за замразяване. "Гарантирам ви, че това няма да се случи", заяви той, аргументирайки се с натиска на инфлацията, която според него вече е намалила реалните доходи на най-нископлатените работници.

В заключение Дуранкев отбеляза, че реформите се прилагат неравномерно, като силовите ведомства традиционно запазват привилегировано положение. В същото време, по думите му, по-радикални мерки като съкращения или замразяване на доходи биха били политически рискови и трудно приложими.

Според проф. Боян Дуранкев фокусът на икономическата политика трябва да се измести от счетоводните решения към реалните проблеми, свързани с неформалната заетост, ефективността на публичните разходи и дългосрочната устойчивост на доходите.

Интервюто може да чуете от звуковия файл.