Емил Тасев, физик и джаз музикант: Грешката не е провал. Тя е началото!

Повечето хора свързват квантовата физика с уравнения, а джаза – с импровизация. На пръв поглед двата свята нямат нищо общо. Но и в двата има вероятности вместо абсолютни истини, взаимодействия вместо самостоятелни герои и структури, които се раждат в движение.

Ирина Недева, която съчетава своята отпуска с джаз и планински вятър на вече станалия прочут със съкратената си формула "Доктор Джаз Фест", посветен на делото на доктор Емил Илиев, който вече пета юбилейна година се провежда в Боровец, ни предлага разговор с Емил Тасев, авторът на композицията, която чуваме и която вчера огласи въховете на Рила.

Емил Тасев е връзката между тези два свята. Физик и джаз музикант, композитор и барабанист, той превръща идеи от математиката и квантовата механика в музика.

Как звучи четвъртото измерение? И може ли една грешна нота да се окаже научно откритие? Физикът и джаз музикант Емил Тасев говори за Тесеракт-а като мост между математиката и музиката, за импровизацията като път към непознатото, за паметта, скрита в композицията "Астера", и за това защо науката трябва да бъде популярна, но никога изкривявана.

Ирина Недева: Всъщност как човек, който работи едновременно с математически модели и с импровизация мисли за неопределеността, джаз музиката и свободата? Тоест ще опитаме да скачаме от музика към политически реалности и то в различни регистри.

Емил Тасев: (смях)

Ирина Недева: Харесва ми този смях. Защо се смеете?

Емил Тасев: Ами защото е интересен въпрос. Благодаря за него!

Значи математиката и науката са дълбоко преплетени. Аз лично вярвам, че някъде там в дълбокото и в това човек да се занимава с импровизация и да търси геометричните форми има нещо общо. Или някъде има пресечена точка. Тоест връзката между двете е най-естественото нещо. За мен лично така е много интересен опитът да се намери връзката между тях. Аз съм дълбоко убеден, че съществува, но пък музиката ни помага да стигнем някъде там преди или след математиката, защото точно импровизацията е това четвърто измерение, както е посланието на нашия албум. Да търсим връзката и може би да я открием, но дали я откриване най-вече ще ни кажат слушателите.

Ирина Недева: Всъщност връзката между импровизацията и мисленето през вероятности ли е това, което търсите?

Емил Тасев: Ами значи, тъй като например пиесатата “Тесеракт” и заявката на целия албум “Тесеракт”, което е геометрична фигура, която математиците и учените са изобретили, за да репрезентират четвърто измерение в нашия триизмерен свят, който нали ни е поставил тези окови.

Ирина Недева: Нещо като четиримерен куб, нали?

Емил Тасев: Точно така. Значи тесерактът представлява геометрична фигура, която е съставена от два куба, вместени един в друг, като техните върхове са свързани с линии. Сега обаче тука има един интересен момент, че всъщност този тесерак представлява сянката на четвърто измерение, защото ние живеем в три измерения. Не можем да го видим, нали истинския този тесеракт, който уж репрезентира четвърто измерение, но за да се случи това, тези линии, за които говорим трябва да бъдат с еднаква дължина. Нали тук говорим на геометричен език и вече трябва да бъдат с еднаква дължина всичките, а ние ако погледнем към самия тесаракт ще видим, че тези линии, които свързват върховете на двата куба са по-къси всъщност от линиите на самите клубове и за да бъде истински четириизмерен тесаракта, трябва тези линии да бъдат с еднаква дължина и всичките ъгли в него трябва да бъдат прави. А те не са прави. Тъй че, ние говорим за този въпросен тесаракт като сянката на четвъртото измерение в нашия триизмерен свят. Както по аналогия, например, ако осветим един куб и погледнем неговата сянка.

Това всъщност е двуизмерната му репрезентация на този куб и ние го виждаме и там виждаме също това изкривяване. Като там нямаме правите ъгли! Не всички ъгли са прави, не всички линии са равни и по същата тази аналогия ние правим вече аналогията за четвъртото измерение като така последаме сянката с четвърто измерение.

Ирина Недева: Както при Платон идеите са сенките в пещерата, но ако си ги представим в недвуизмерен или триизмерен свят, а в четириизмерен.

Емил Тасев: Да, логична е тази аналогия, тъй че нещо подобно се получава, но в крайна сметка ние се опитваме чрез музиката си така да се домогнем до това четвърто измерение с импровизациите, особено в пиесата "Тестаракт". Средната част е така доста свободна и с такива моменти се опитваме да се доближим по музикален път, не само по геометрични математически.

Ирина Недева: Но знам, че освен геометричния, математическия и музикалния път имат значение и личните неща. Тоест това, което ние наричаме биография. Защо една от композициите се казва "Астера"?

Емил Тасев: Това е интересен въпрос. Значи тази композиция аз я написах специално в памет на моята майка, която вече не е сред нас две години. Нейният прякор беше Астера, а пък Астера ние знаем, че корена от тази дума е звезда и общо взето тази композиция така пасва идеално на цялата концепция, защото името нали е доста космично. А пък иначе посланието е доста лично. Общо взето, представлява посвещение към моята майка и се надявам с тази пиеса нали да отразя някои от емоциите, които ми напомнят за нея.

Ирина Недева: Сега ние говорим по време на "Доктор Джаз феста" и то в Боровец, тоест на място, с една идея или няколко метра по-близко до звездите. Тази комбинация между планина, вятър, музика и математика работи ли?

Емил Тасев: О, да разбира се! Да, това е много добро напомняне, че тук сме една идея по-близо до звездите. Въздухът е по-чист, имаме по-добро наметало на нощта, тъй че наистина комбинация от прекалено прекрасни неща в едно с джаз, музиката с планината, със звездите през нощта, тъй че наистина, да, определено работи тази комбинация.

Ирина Недева: Добре, още нещо за квантовата физика и квантовата механика. Аз съм дъщеря на преподавател по физика, който винаги ме е предупреждавал да не залитам по повърхностното разбиране за наука, което всъщност дълбоко се отдалечава от науката. Как гледате като човек, който се занимава професионално с физика и математика, на непрекъснатата злоупотреба с "квантовото" мислене? Появяват се всякакви "квантови" медицини, всякакви конспиративно и псевдонаучни теории?

Емил Тасев: Това е още един много наболял проблем и всъщност проблемът не е популяризацията, защото популяризацията е нещо страхотно за науката. Въпросът е, че изкривяването при популяризацията на науката е проблемът, защото в нашето време имаме всевъзможни автори, които използват научните термини, научните думички, за да привлекат по-голям кръг от публика и може би да звучат по-достоверно, но всъщност зад цялата концепция може да няма нищо научно. Само думичките са използвани така, че да звучат научно. Това е проблем в днешно време, с който ние трябва да се борим и заради това. Аз когато изнасям публични лекции по физика, наблягам на факта, че всъщност популяризирането на науката е много важно нещо, за да може обикновеният гражданин, всеки човек да бъде образован и да знае какви са всъщност ползите от науката и да знае в крайна сметка в ежедневието си как би могло това да му помогне в някакви неща.

Ирина Недева: Сега малко ще влезем в едно по-мрачно поле. Полето на непосредствената политическа реалност, която обитаваме и аз ще ви попитам за миналото. Има ли нещо, което все още се усеща в музиката, която правите днес от онези времена, когато бяхте част от "Подуене блус бенд", от "Джанго Зе"? И кое е по-вярно като описание на днешната реалност: "10 години купонът продължава", ако използвам едно от заглавията на "Подуене блус бенд" или "Няма връщане назад”, пак на "Подуене блус бенд", като гледате накъде върви България днес? Защото съм сигурна, че се интересувате и че виждате какво се случва на политическата сцена, и като гледате какво става, кое е по-вярно за момента от тези две рефрена - купонът продължава или няма връщане назад?

Емил Тасев: Иска ми се да вярвам, че купонът продължава, въпреки че нали, ако трябва да съм честен, съм малко скептичен. Но тук пак опираме до въпроса, че ние, българите трябва да сме много политически ангажирани и информирани, каквито може би не сме за момента. И може би това е причината да се намираме в тази особена ситуация на политически момент, в който почти не виждаме изход но смятам, че в крайна сметка ще се намери изход и в крайна сметка разумът ще наделее от цялата тази бъркотия, но ще ми се да вярвам, че купонът продължава, да.

Ирина Недева: Добре, сега да гледаме малко напред - към науката и образованието. Ние знаем, че в науката грешката води до ново знание. В смисъл регистрираш грешка и оттам нататък това е основата й през експеримента проверяваш една теория. А как е в джаза? Грешната нота може ли да стане идея, начало на нещо, което да отвори необичайни врати?

Емил Тасев: Прекрасна аналогия. ?лагодаря за тази аналогия! Точно така, и в джаза точно грешките са много важни. В джаза е пълно с грешки. Дори най-големите музиканти - Майлс Дейвис, ... всичките са правили грешки и то през цялото време. Обаче точно това е идеята - както в науката грешката те води в правилна посока, защото науката представлява самокоригиращ се механизъм, който всъщност не претендира за тотално познание, а точно това е - нали обляга се на стари теории, коригира ги и продължава напред. Същото нещо е и в джаза, когато изсвириш някоя грешка, ти провокираш останалите на сцената и между другото Хърби Хенкок, наскоро гледах едно интервю негово, той точно това каза на някакъв концерт: "Аз изсвирвам абсолютно грешния акорд пред Майлс, нали Майлс солира и аз изсвирвам грешния акорд, обаче той направи така с неговото солиране, че моят акорд да прозвучи вярно", така че - това е.

Ирина Недева: Това ми прилича на отговор, който ни води към нещо друго, че джазът, особено когато не е соло изпълнение много често е диалог между инструменти, диалог между между различни интерпретации на света. Колко важно е това всъщност и за вашата формация?

Емил Тасев: Ами този диалог не спира да се случва постоянно. Всъщност това е най-важното нещо - да имаме диалог, дори когато записахме сега нашия албум, ние го записахме с късмета да сме в от най-добрите възможни студия, където не само имахме добър звук, а имахме добра визуална комуникация с тези специални прозорци във всяка една от кабините, които ни позволяваха да да комуникираме дори визуално и ние го записахме на живо целия този албум, което е от съществена важност за джаз музиката. Защото не всяко студио позволява такова нещо като  Доли медия студио, което е наистина невероятно и специално за тази музика. Тъй че наистина комуникацията е нещо съществено за джаз музиката.

Ирина Недева: Ако трябваше сега в момента да изпратите едно музикално послание до човек, който никога не е чувал нито за квантова физика, нито за джаз, нито за "Доктор джаз". Тук и медицината се намесва, нали? Създателят на фестивала Емил Илиев е бил всъщност лекар? Коя от вашите композиции бихте избрал, за да го въведете да му отворите тези различни врати?

Емил Тасев: Ох, това е доста трудно да избера само една композиция, но може би, ако трябва да е само една - това ще е тъкмо "Тесеракт" композицията, точно заради посланието за четвъртото измерение с опита да свържем науката с музиката, с търсенията ни за тези по-висши измерения. Говорим за пространствени измерения, не за времевите по Айнщайн.

Ирина Недева: Завършваме с "Тесеракт", спираме с думите и се оставяме в полето на музиката. Много благодаря на Емил Тасев!