Как се променят обществените нагласи към хората с психични разстройства

Фондация "КОЖА – платформа за психично здраве" проследява обществените нагласи към хората, които споделят, че имат психично разстройство.

Изследва и нагласите към търсенето на професионална помощ при необходимост, както и предразсъдъците, които продължават да съществуват.

На 10 октомври бяха оповестени резултатите от третото изследване на КОЖА — предишните са от 2020 и 2023г. То е проведено от агенция "Мяра" в периода 3–11 септември сред 801души по метода "лице в лице".

Извадката е представителна за пълнолетното население, а посочената от агенцията грешка е ±3,5% при 50-процентни дялове. Проучването е част от изследователска програма, започнала през 2020 г. и продължила с вълни през 2023 и 2026 г. Резултатите са публикувани на сайта на неправителствената организация.

Калина Йорданова, психолог и част от екипа на КОЖА и сподели за БНР, че пред годините няма линейно движение от стигма към приемане, а по-скоро осцилация между желанието за свързване и тревожността от близост до психичното страдание:

"Това не е еднопосочно развитие, което изследването отразява, а по-скоро колебания в отговора на въпроса: какво правим с човек, който застава пред нас и казва:"Не мога сам"! Ако мислим за цялото изследване, за мен това е най-интересната му част е снимката на уязвимостта, която се разкрива в отношенията в терапевтичната връзка.

От една страна, има много голяма готовност да се търси помощ: над 90% смятат, че е задължително да се посети психолог, а над 80% — психиатър, когато има проблем. В същото време, горе-долу половината вярват, че ако някой признае, че има психично заболяване, ще бъде отхвърлен.

"Мисля, че именно това противоречие е отразено - че в единия случай теоретично знаем кое е правилно, но в другия трябва да приемем, че и самите ние можем да се намираме на това място. Изследването е като снимка на култура в преход, която постепенно се отказва от езика на самодостатъчността си, но все още не знае какво да прави с уязвимостта".

Михаил Михайлов - клиничен психолог, психотерапевт, педагог и специалист по психоанализа сподели за Хоризонт, че през 2023 година е имало пик на обществените предразсъдъци относно търсенето на помощ от психолози. Периодът е непосредствено след края Covid- кризата и началото на конфликта в Украйна.

"Тогава беше шок за всички, че в Европа може да се водят такива военни действия, а сега дори е нормално покрай градовете на България да потапят кораби. Имаме този социален контекст, който води до стигматизация. През 2023 година, целият свят беше уплашен".

Тези резултати от 2023 година показват, че ние като общество, имаме такава култура - на решаването на проблема през разграничаването. Защото това повече личи в цифрите. Тоест ние се опитваме да припишем една лична отговорност за нашето психично състояние, защото това ни дава илюзията за контрол, от една страна, и, от друга страна, помага да не се идентифицираме с човека, който носи страданието".

Другият начин за справяне с тревожността е солидарността, допълни той и описа "инцидентни случаи на солидарност", когато по време на пандемията доброволци са носели храна по домовете или са събирали помощи за украинските бежанци.

"Това е проблем за нашата култура. Аз мисля, че ние повече се залитаме към разграничаването, отричането, отхвърлянето и малко по-примитивни защитни механизми. При нас свързването случва се, но не е толкова мащабно, колкото трябва да е. Ето сега, дори изправени под риска – на нашата територия се водят военни действия - ние започнахме вече да се разграничаваме един от друг, а не да се свързваме пред общата опасност".

Калина Йорданова и Михаил Михайлов ще гостуват в здравния подкаст на БНР - "В центъра на системата".

Цялото интервю можете да чуете в прикачения звуков файл.