Проф. Вихра Миланова: Психичното здраве не е само медицински въпрос

Защо психичното здраве не е само медицински въпрос, а начинът, по който живеем, общуваме и търсим смисъл на своето съществуване и как музиката разбива стигмата за болестта - за това говорим с проф. д-р Вихра Миланова от Александровска болница в рубриката на БНР "Вдъхновяващи".  

На Световния ден на психичното здраве - 10 октомври проф. Миланова постави музиката във фокуса на психиатрията и как близкият досег с изкуството може да издигне човешкото достойнство на своите невидими криле.

В продължение на повече от 40 години проф. д-р Вихра Миланова работи в психиатрията. Днес тя ръководи Клиниката по психиатрия на УМБАЛ "Александровска" - място, в което медицинската грижа върви редом с психосоциални програми, музикотерапия, литература, изкуство и срещи, които връщат усещането за принадлежност.

Една от най-необикновените истории в живота на клиниката е дългогодишното ѝ сътрудничество с Нов симфоничен оркестър. В продължение на 12 години пациентите са имали възможност да посещават концерти, а музиканти са идвали да свирят в самата клиника. Така класическата музика е прекрачила границата на концертната зала и е влязла в едно място, което обществото често предпочита да не вижда.

"В психиатрията ние много често говорим за диагнози, симптоми и лечение, но зад диагнозата винаги стои човек" - със своите чувства, интереси, способности, потребност да бъде част от обществото“, сподели пред БНР проф. Вихра Миланова.

И именно тук музиката има особено място.

Тя може да бъде част от терапевтичния процес, но може да бъде и нещо съвсем просто - възможност човек да преживее нещо красиво, да се почувства свързан с другите и за известно време да остави болестта на заден план.

Музиката като мост

Историята на това сътрудничество започва преди 12 години. В основата му е Юлия Христова - музикален директор на Нов симфоничен оркестър, която вярва, че голямото изкуство не трябва да бъде привилегия само за определени пространства и публика.

За пациентите на клиниката концертите се превръщат в своеобразен прозорец към света.

"Юлия вярваше, че музиката не трябва да бъде привилегия само на определени пространства и за определена публика. Тя вярваше, че хората, които се лекуват в нашата клиника, също трябва да имат достъп до голямото изкуство."

През годините пациентите са били публика на повече от 100 концерта, с над 4000 посещения. Но зад тези числа стои не просто културна програма, а една много по-важна идея - че човекът с психично заболяване не трябва да бъде отделян от останалите.

"Тя никога не гледаше на пациентите като на публика в психиатрична клиника. Те бяха просто публика. Хората имаха право да слушат, да се вълнуват, да аплодират."

Може би точно това е един от най-силните начини за борба със стигмата - не с големи думи, а с възможността хората просто да бъдат заедно.

"Когато говорим за стигмата, често използваме големи думи, но понякога най-същественият начин да я преодолеем е просто да дадем възможност на хората да бъдат заедно."

Когато музикантите влизат в клиниката, когато пациентите са публика заедно с лекари и медицински персонал, всички слушат един и същи концерт.

"Границата между "ние" и "те" се изчерпва".

Една болезнена раздяла

Юлия Христова вече не е сред нас. Тя си отива от този свят в средата на август - загуба, която оставя особена тишина след себе си.

За проф. Миланова споменът за тези години е и благодарност.

"Това е една голяма загуба, бих казала - болезнена загуба. И когато днес говорим за всички тези 100 концерта, за тези цифри стои и един огромен труд."

В нейна памет в сряда се състоя специален концерт в зала "България" в столицата, в който участват музиканти, свързани през годините с Нов симфоничен оркестър - хора, които днес градят големи международни кариери.

Така музиката продължава да бъде мост - между хората, между миналото и настоящето, между болестта и живота извън нея.

Да не оставяме човека зад диагнозата

За проф. Миланова грижата за психичното здраве не започва и не свършва в болницата.

Тя е в начина, по който говорим за трудностите си. В готовността да потърсим помощ. В способността да приемем другия, без да го свеждаме до диагнозата му.

"Бих пожелала на пациентите, на хората, да се грижат за психичното си здраве не само когато се почувстват зле и заболеят. Да говорят, когато им е трудно. Да търсят помощ, когато имат нужда. Да не се страхуват от психиатрията и от психичните болести."

А след това идва едно пожелание, което звучи почти като проста рецепта за човешко благополучие:

"Да имаш в живота си музика, приятелство, близост, книги, природа и изкуство."

Защото психичното здраве не е само въпрос на диагнози и лечение.

То е и способността да усещаме красотата. Да бъдем близо до някого. Да принадлежим. Да слушаме музика. Да се смеем, да се вълнуваме, да имаме надежда.

"Психичното здраве не е само медицински въпрос. То е начинът, по който живеем, общуваме и намираме смисъл в живота."

И може би именно в това се крие най-силното послание на този Световен ден на психичното здраве: зад всяка диагноза стои човек. А понякога един концерт е достатъчен, за да си припомним това.

Още в интервюто на Гергана Хрисчева с проф. Вихра Миланова в рубриката на БНР "Вдъхновяващи".