От деня

Репортаж

Черно море в капан между войната в Украйна и климатичните промени

Черноморски обикновен делфин

Черноморски обикновен делфин

СНИМКА: Карина Вишнякова/"Грийнпийс" - България

Размер на шрифта

Животът в Черно море е изправен пред безпрецедентни заплахи – война, замърсяване, климатични промени, но това прави ситуацията уникална и опитите ни да се справим с нея могат да бъдат от полза на хората по целия свят. Това заявиха учени на климатичната конференция на ООН в Анталия пред специалния ни пратеник на КОП31 Мария Петрова. Подробности за опасностите пред делфините и за това дали са необходими защитени зони в Черно море – можете да чуете и прочетете репортажа на Мария Петрова.

От любимо място за почивка, забавления и летни спомени както на българи, така и на международни туристи, Черно море все повече се превръща във воден басейн, изложен на военен риск и сериозни екологични последици от войната между Русия и Украйна. Според учени това е едно от най-бързо затоплящите се морета в света заради климатичните промени, но дори преди да започнат тези процеси Черно море е уникално, обясни доктор Карина Вишнякова, която е изследовател към Украинския антарктически център в Киев и Украинския научен център по морска екология в Одеса.

"Черно море е наистина уникален воден басейн. То е полузатворено, прилича на голяма купа и само един къс и тесен път го свързва с Атлантическия океан през Средиземно море. Това е Босфорът, който е по-скоро тесен проток. И също така Черно море е обитавано от три уникални вида китоподобни, като всички те са ендемични. Това означава, че не бихте могли да ги откриете никъде другаде по света освен в Черно море. Това са два вида делфини - черноморски делфин афала и черноморски обикновен делфин, както и един вид морска свиня – черноморски муткур. Те вече страдат и са изложени на много заплахи, а добавянето на каквито и да е допълнителни заплахи към тях означава, че просто можем да ги загубим, защото са застрашени и уязвими, особено някои популации от тези видове. Сега сме изправени и пред война, която е много сериозна заплаха за всички тях", разказа доктор Карина Вишнякова.

Карина Вишнякова, Павло Голдин и Аяка Йозтюрк на КОП31 в Анталия (отляво надясно)

Карина Вишнякова, Павло Голдин и Аяка Йозтюрк на КОП31 в Анталия (отляво надясно)

СНИМКА: Мария Петрова

Доктор Аяка Йозтюрк, координатор на международен проект в Турската фондация за морски изследвания (TUDAV), подчерта, че видовете в Черно море са били изправени пред заплахи още преди измененията в климата да започнат да се усещат сериозно.

"Ако няма хора, биоинвазията ще бъде ограничена до много ниско ниво. Тъй като хората се придвижват с големи кораби, които превозват баластни води и имат много обраствания, ако пътуваш от едно място на друго, без наистина да почистваш, тогава донякъде пренасяш всички тези различни чужди организми в нова среда. И ако те намерят тези места за удобни, както и нещо за ядене, те просто се размножават масово.

Това се случи и в Черно море с Гребеновидната медуза, донесена от северноатлантическия бряг на Америка. Тя бива установена през 80-те години на XX век и просто се размножава масово. Медузите от този вид се хранят със зоопланктон, рибни яйца и рибни ларви на много пелагични риби. Това означава, че популацията или запасите от тези риби са намалели и след това уловът на риба при хората е намалял. Също така смятаме, че много хищници, които са на върха на хранителната верига, са страдали от глад, защото не са имали какво да ядат", посочи доктор Йозтюрк. 

Специалистът от Турската фондация за морски изследвания допълни и защо глобалното затопляне е усложнило ситуацията.

"Климатичните промени означават, че в морето като цяло температурата се покачва бавно и тъй като Средиземно море стана наистина горещо, животните се опитват да намерят начин да избягат. Средиземно море е наистина затворена зона, така че може би един от начините да се отдалечат от жегата е да преминат през системата на турските проливи и да отидат в Черно море, а Черно море също става малко по-топло, но не на нивото на Средиземно море, разбира се.

Работата е там, че Черно море бавно се повлиява и става като Средиземно море, защото видовете, идващи от Средиземно море, преди са намирали Черно море за наистина студено, но сега вече не е толкова студено. Някои от тях остават там и ние миналата година всъщност намерихме кожеста костенурка, която е огромна тропическа, костенурка. А тази година я намериха по източното крайбрежие на Турция. Очевидно те са попаднали в Черно море по погрешка, но, от друга страна, може би не само по погрешка. Може би са следвали медузи или топлата вода и са навлезли в нашите води, като са останали известно време.

Нещо подобно е свързано с климатичните промени и понякога не е лошо. Понякога всъщност носи печалба за рибарите например - те откриват и нещо друго за улов в Черно море, където преди не е съществувало. Понякога това има положителен ефект, но предимно е отрицателен. Те увреждат екосистемата и това е голямо предизвикателство за всички компоненти на екосистемата, включително хората, като наистина е трудно да се контролира. Можеш да контролираш войната, предполагам, но не можеш наистина да контролираш ефекта от биоинвазията, защото просто се случва толкова бързо и след това, когато го осъзнаеш, вече е твърде късно. И в повечето случаи видоветете просто идват и си отиват, но в някои случаи обикновено е твърде късно да се направи нещо. Мисля, че това определено е едно от предизвикателствата", разказа доктор Аяка Йозтюрк.

Димитър Попов

Димитър Попов

СНИМКА: Личен архив

Към всички тези проблеми се добавя военен конфликт през февруари 2022 г., когато Русия започна инвазия в Украйна.

"Като капак отгоре слагаме и войната, която е допълнителен източник на замърсяване, започваме във всичките му форми – химическо замърсяване, а всички тези боеприпаси, които гърмят из Черно море и около него, и над него, и в него, са директен химически замърсител. Шумово замърсяване във всякакви форми – като започнем от сонарите на военните кораби, минем през всичките взривове, промяна на маршрутите най-вероятно има на корабите, които търсят по-безопасни коридори, особено пък сега през последната година много се интензифицира войната в морето най-вече под формата на тези удари с дронове.

Виждаме, че войната започна февруари 2022 година, първата година имаше много интензивни морски битки, да ги наречем – превземане на Змийския остров от едната страна, после възвръщане от другата страна, потопяването на големия кораб "Москва" и още няколко други военни кораба. Всичкото това беше много интензивно, активно участие на руските подводници в обстрела на Украйна с ракети. След като започнаха да изравнят донякъде силите в морската война, руските кораби май се поприбраха малко в пристанищата и вече намаля донякъде.

Но тази година, понеже ние наблюдаваме някакви аномалии в ситуациите с китоподобните, виждаме, че има аномалии, включително завишена смъртност, колегите от Румъния особено тази година им е може би една от рекордните, питаха ни при нас как е. И тази година, и 2022 имахме доста случаи на живи китоподобни, които излизат на плитко, влизат в пристанища, излизат на плажа, което може да е именно от акустични травми, една от възможните причини.

Нещо друго, което наблюдавахме, е, че вече 10 години правим проучвания и следим мониторинг на численост и плътност на китоподобните в наши води. Тази пролет отчетохме най-високата плътност и численост, което най-вероятно е знак, че имаме някакво изместване на популациите към нашите води", обясни доктор Димитър Попов, ръководител на проект към сдружение "Зелени Балкани".

Въпреки всички заплахи и трудности действия за опазване на Черно море и живота в него могат да бъдат приложени още сега категоричен е професор Павло Голдин, водещ изследовател към Института по зоология "Шмалхаузен" към Украинската академия на науките, както и заместник-председател на научния комитет на Споразумението за опазване на китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан (ACCOBAMS).

"Трябва да бъде ясно разбрано от всички правителства, че не можем да чакаме, докато войната спре, защото част от действията са спешни. Има две основни линии на действие. Първата е оценка, втората е директно действие. Оценката е нужна, за да разберем какво изобщо се случва и от какво се нуждаем, кои са най-спешните нужди. Това включва всякакви видове мониторинг - от оценка на числеността на китоподобните, което е възможно само след края на войната, но също така мониторинг на причините за смърт, на патогени и токсини, които могат са в телата на делфините и могат да бъдат открити в телата на делфините. Това означава и система на много нива за мониторинг на изхвърлени на брега животни, трупове, некропсия, лабораторен анализ, събиране на проби, съхраняване на проби в тъканни банки, както и обмен на проби. Всичко това изисква международно сътрудничество.

Но най-важното е прякото действие. Най-спешната нужда за, която също изисква съвместни действия от всички правителства, е разминирането, защото морските мини това е ясна заплаха не само за животните, но и за хората във всяка страна. Няма значение дали една мина е в България, Турция или Украйна, тя е смъртоносна за всеки. И мисля, че инициативата в рамките на НАТО за разминиране от България, Румъния и Турция е силно приветствана. Това изисква много усилия, време и квалифицирани специалисти", разясни експертът.

Делфини в Черно море през лятото на 2026 г.

Делфини в Черно море през лятото на 2026 г.

СНИМКА: Тенчо Петков/"Грийнпийс" - България

Професор Павло Голдин настоява и за създаването на специални защитени зони в Черно море.

"Следващото добро нещо е създаването на нови морски защитени зони. Има силна рамка за създаване на такива зони в бъдеще, която да бъдат във вече определените важни райони за морските бозайници в цялото Черно море. Всяко правителство има картата и е само въпрос на добрата воля на всяко правителство да направи морски защитени зони във важните за морските бозайници райони.

Това важи и за България, защото по-голямата част от българските води са в рамките на две важни зони за морски бозайници, като и двете заслужават да станат големи морски защитени зони. Следващото нещо е политиката за смекчаване на приулова. Той е основният фактор за смъртност при морските свине. Годишно повече от 10 000, може би дори 20 000 морски свине биват хванати като приулов в рибарски мрежи и това е нещо, което никой рибар не харесва", обясни украинският зоолог и еколог Павло Голдин на КОП31.

Междувременно в България доктор Димитър Попов има предложения за намаляване на броя делфини и морски свине, уловени в рибарски мрежи.

"Какво може да се направи? Първото е, естествено, хората да започнат вместо да създават конфликти, да мислят малко по-глобално за цялостното състояние на планетата, да го погледнем само от перспективата на Черно море, което за нас е най-близкото отражение на проблемите, глобалните, състоянието на околната среда.

Иначе съм абсолютно убеден, че все пак и на местно ниво трябва да се предприемат мерки, специално за приулова има устройства. Разбира се, има нужда от много сериозна образователна кампания сред рибарските общности.

Все още традиционно рибарските общности са доста затворени, консервативни. Това, че има наличие на приулов, трябва да започне вече да стане открита тема, за пореден път да започнат да се прилагат мерки. Разбира се, тук намесата на контролните органи е много важна и осигуряването на тези технически средства.

От друга страна, виждам, че се правят някакви опити в тази насока, но те са доста административно натоварени. Виждам, че примерно в Програмата за рибарство и аквакултури, която е с европейско финансиране, се откриват такива покани на няколко пъти, които дават възможност на рибарите да си обезопасяват мрежите. Административната тежест е доста голяма", каза доктор Димитър Попов, който е работил по проект за изследване на китоподобните и с "Грийнпийс" - България.

Мартин Томов

Мартин Томов

СНИМКА: "Грийнпийс" - България

От екологичната организация и нейният български офис също категорично подкрепят идеята за създаването на защитени зони.

"Черно море би бил много интересен пример от страна на природозащитни действия, тъй като е силно застрашено от военните действия и от все по-бързо затоплящите се води. Всъщност наистина може ние да сме пример - България и Черноморския регион пред целия свят, тъй като Черно море конкретно, нашето море много често е пренебрегвано от природозащитна гледна точка, но пък е в епицентъра на геополитическите събития от стотици години насам и сега е в може би една от най-важните точки в развитието на това море.

Такива защитени зони също ще са много показателни за това как точно може да се възстанови природата дори когато сме я разрушили до такава степен, каквато правим в момента", каза Мартин Томов, координатор на кампания "Живо Черно море без нефт и газ".

Черно море би трябвало да бъде приоритет за форуми като климатичната конференция на ООН, заяви за БНР Юлиян Попов, бивш министър на околната среда в три български правителства.

Юлиян Попов

Юлиян Попов

СНИМКА: Мария Петрова

"Едно от най-бързо затоплящите се морета в света, то е един вид лаборатория за климатичните влияния върху световния океан. Предполага се от много учени, че това, което се случи в Черно море, в бъдеще ще се случи на световния океан. Просто процесите протичат по-бързо. И в този смисъл ние трябва много сериозно да увеличим научния капацитет и научните активности спрямо Черно море", посочи Юлиян Попов.

Доктор Вишнякова споделя мнението на Попов за важността на научните изследвания, свързани с Черно море.

"Тази ситуация е уникална заради цялото преживяване, с което се сблъскваме - абсолютно уникална е. Така че всяка от дейностите, всяко изследване, което и да било от заключенията, които ще имаме накрая, дори самият процес на разследване на причините за смъртта или дори на въздействието на войната, включително шума, замърсяването има значение, защото никой не се е сблъсквал с това. И да, мисля, че в крайна сметка това ще бъде огромен опит, който да споделим, защото той трябва да бъде отразен и трябва да бъде споделен поне с научната общност", обясни Вишнякова.

В заключение професор Павло Голдин обобщи:

"Силно се страхувам, че нашата ситуация може да бъде често срещана в света през този век, защото никой и никоя държава няма застраховка срещу войната. Този опит, който е много неприятен и злощастен, може да стане обичаен за всеки регион по всяко време", сподели професор Голдин.

Този материал е създаден като част от Медийното партньорство за климатични промени за КОП31, журналистическа стипендия, организирана от Internews' Earth Journalism Network, Informed Earth и Stanley Center for Peace and Security.


По публикацията работи: Мария Петрова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Свързани