Украинската научна и културна следа в изграждането на модерна България

В навечерието на Коледа ви каним на едно пътуване през общата история на българи и украинци – история, изпълнена с любопитни факти, неочаквани връзки и личности, оставили ярка следа у нас. Кой е украинецът Михайло Драгоманов и каква е връзката му с проф. Иван Шишманов? Защо сме пропуснали историята на Олексий Шулговский от Чернигов, който създава у нас ученически и църковни хорове?

Украинското интелектуално присъствие в България в края на XIX и началото на XX век не се изчерпва с културни контакти и лични връзки. То има ясно изразено научно и академично измерение, в което централна роля заемат Михайло Драгоманов и проф. Иван Шишманов. За това в ефира на "Гласовете на земята" разказват Антонина Якимова от сдружението "Мати Украина" и доц. д-р Петко Христов от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.

Михайло Драгоманов е сред най-авторитетните украински учени и публицисти на своето време – историк, фолклорист, литературовед и обществен мислител, чиято научна работа е тясно свързана с идеята за културна и национална еманципация на Украйна. Принуден да работи извън родината си, той намира в България пространство, в което може свободно да развива научните си изследвания и да участва активно в интелектуалния живот.

Именно тук се оформя и дълбокото му научно и идейно партньорство с проф. Иван Шишманов – учен с широки европейски интереси, изследовател на литературата и културата и ключова фигура в изграждането на българската академична среда. Общото между двамата е разбирането за науката като обществен ангажимент – не изолирана академична дейност, а част от по-широк културен и просветителски проект.

Сътрудничеството между Драгоманов и проф. Иван Шишманов се развива в полето на хуманитарните науки, фолклора, културната история и сравнителните изследвания. Украинската научна перспектива, която Драгоманов внася, оказва влияние върху българските изследвания и върху начина, по който се мислят културните процеси на Балканите и в Източна Европа. В този смисъл тяхната работа е пример за транснационален научен обмен още в края на XIX век.

Тази научна и интелектуална близост намира отражение и в семейната среда. Лидия Драгоманова – дъщеря на Михайло Драгоманов и съпруга на проф. Иван Шишманов – е фигура, в която се съчетават академично образование и активен културен живот. Завършила Женевския университет, тя е част от среда, в която науката, музиката и изкуството не съществуват разделено. Участията ѝ в концерти и хорови вечери, както и изпълненията на украински песни, са част от един по-широк културен контекст, в който знанието и изкуството вървят заедно.

Свидетелство за този кръг оставя и Леся Украинка – племенница на Драгоманов и една от най-значимите украински поетеси, която живее в България в периода 1894-1895 г. В писмата си тя описва не само музикалните вечери, но и активния интелектуален живот около семейство Шишманови-Драгоманови – живот, в който научните разговори и културните събития се преплитат.

Домът на проф. Иван Шишманов се утвърждава като важно интелектуално средище – място за срещи на учени, писатели, музиканти и художници. Част от този кръг са и други представители на украинската емиграция, които допринасят за развитието на българската култура и наука. Украинското присъствие в България в този период не е епизодично, а структурно – свързано с изграждането на модерното научно и културно пространство.

Чуйте повече в звуковия файл.