Между страха и надеждата: историята на едно спасено дишане

"Декемврийски приказки за чудото" е ефирна поредица на Terra Култура в четири епизода, излъчени на 1, 8, 15 и 22 декември. В навечерието на Коледа в радиоефира се сътворяват на живо истории за вяра в чудото, разказани по действителни случаи. В края на всяко участие епизодът получава своето заглавие и остава в радиоколекцията.

Четвъртият епизод е разказан от Наталия Маева. Заглавието, което тя избира, е "Докато дишам, ще се боря и ще помагам".

В ефира Наталия се определя като типичен представител на поколението Х, което тя нарича "изгубеното поколение" – поколение, което продължава да се опитва да не се отказва от мечтите си и от желанието да види промяна в страната, в която живее. Тя споделя, че успява да бъде себе си, но не навсякъде. Напълно себе си е на сцената на битките – там, където няма място за преструвки, където истината е въпрос на живот, а не на удобство. Там тя е с гласа си, болката си, гнева си и вярата си.

Името Наталия, разказва тя, идва от латински и означава "роден с мисия". Дълго време се е питала каква е нейната мисия, но днес вече я знае. Определя я като почти невъзможна – да продължава да се бори за достъп до белодробни трансплантации за български пациенти. Опитва се да отвори врата, която от години стои заключена, като според нея проблемът не е в нуждата, а в системата.

Наталия вярва в чудото, защото дължи живота си на чудо. Тя живее втори, нормален и активен живот благодарение на своя донор – човек, за когото не знае нищо, но който продължава да живее в нея, като частица от него.

Нейната история е приказка за вълшебството и силата на живота. Тя започва с умора, която не преминава, и с въздух, който не достига. С онзи момент, в който разбираш, че тялото ти води битка на живот и смърт, за която никога не си се готвил. Битка, която започва със страх, преминава през гняв и въпроса "защо на мен", и стига до неочакваната победа на живота.

Тя говори и за тишината около трансплантациите в България, особено около белодробните, която от 2019 година насам е оглушителна. Не защото няма нужда и не защото няма път, а защото има хора, които чакат, молят се, живеят с надежда и очакват срокове. Институциите, по думите ѝ, не разбират, че трябва да помагат. Затова тя е направила своя избор – да стане глас. Да започне да разказва своята история и историите на онези, които нямат сили да говорят.

"Да преминеш през белодробна трансплантация е невероятно изживяване", споделя Наталия. В първите месеци се учиш отново да дишаш и да живееш. Тя вярва, че това, което е получила като подарък от съдбата, трябва да го дарява на останалите, които имат нужда. И когато нейното чудо се е случило, е решила, че трябва да го споделя.

Днес тя диша. И докато диша, ще продължава да се бори, защото, както казва Наталия Маева, чудесата нямат край – те са начало.

Слушайте!