Тихите промени, които връщат надеждата в детските болници

На изминаващата година е посветен днешния разговор в Lege Artis. В него срещаме Надежда Рангелова, председател на фондация "За Доброто", която прави равносметка за преживяното, за трудностите и за надеждата, която продължава да води екипа ѝ напред.

През годината тя е споделяла своята надежда с всички колеги от фондацията, с дарителите и най-вече с хората, с които работят пряко в детските отделения – лекарите, медицинския персонал и децата-пациенти, които се лекуват в обновените пространства. За Рангелова надеждата не е абстрактно понятие, а нещо, което се преживява заедно, в процеса на реална промяна.

На въпроса дали прави разделение между представителите на системата – тези, които допринасят за позитивната промяна, и онези, които не го правят – тя признава, че такова разделение ѝ е трудно да дефинира. Вместо това екипът ѝ се опитва да влезе в позицията на хората, които реагират негативно в средата, в която работят, и съзнателно избягва да ги разделя.

Средата обаче остава проблемна. По думите ѝ детското здравеопазване в България в много случаи не вдъхва надежда. Това е една от причините все по-често да се губят кадри. Наблюдава се своеобразен "синдром на изтощението". В разговорите си с лекари Рангелова вижда, че повечето от тях са избрали професията си с искрено желание и план да помагат на деца-пациенти, но реалните условия постепенно изчерпват тази първоначална мотивация.

Тя подчертава, че емпатията и взаимното разбиране са едни от най-важните елементи в общуването. Родителите често влизат в болницата силно тревожни, а лекарите понякога губят емпатията си под натиска на стрес и лоши условия на труд. Така се стига до конфликтни ситуации, в които и двете страни са раними – и лекари, и пациенти. Това поражда неразбирателство и често оставя след себе си болка и огорчение.

За екипа на фондацията е било трудно да говори на лекарите за необходимостта от емпатия, когато към самите тях няма грижа и разбиране, когато те сякаш са забравени от системата. И въпреки това, казва Рангелова, чудеса се случват.

Тя разказва за любимата си медицинска сестра от Добрич – Милена. В началото тя била силно против идеята да се мести манипулационната. Завела Рангелова в стаята на сестрите – без прозорец, без вентилация, с едно легло, която дълги години е била тяхното пространство. Фондацията оставя време за промяната. По-късно, след като отделението в Добрич печели международна награда за архитектура, Милена признава, че е била скептична, но екипът на фондацията я е опровергал.

Днес младите лекари, които влизат в това отделение, вече няма да помнят онази стая.
"Ето това са чудесата", казва Надежда Рангелова – тихите, но дълбоки промени, които връщат надеждата там, където тя най-много липсва.

Слушайте!