Общество

Новина

Когато чудесата се случват: арменската следа в българската история

неделя, 4 януари 2026, 18:10

Проф. Ангел Бакърджиев, Гаро Агопян и Вартануш Топакбашян

Проф. Ангел Бакърджиев, Гаро Агопян и Вартануш Топакбашян

СНИМКА: Михайлина Павлова

Размер на шрифта

Арменската общност в България е трайна следа в история и култура на страната. Според първото преброяване на населението през 1881 г. арменците са били 3440 души, но техните корени на тези земи са значително по-дълбоки.

В ефира на предаването "Гласовeте на земята" главната редакторка на вестник "Ереван", Вартануш Топакбашян, разкрива многопластовата история на арменците у нас – между доказани факти, историографски спорове и легенди, които правят миналото живо и запомнящо се.

Според византийски и арменски източници арменците са присъствали в България още от V век. Изтъкнатият историк Агоп Гарабедян разделя миграциите им на три основни вълни: византийска, османска и "турска" в началото на XX век. Българи и арменци съжителстват близо осем века, което обяснява дълбокото им интегриране в местната среда.

Особено показателни са династичните бракове, свързващи българската и византийската аристокрация с арменския елит.

През XIX век арменската общност намира убежище и възможности в България. Търговци и занаятчии се установяват в градове като Пловдив, който се превръща в център на арменската общност. Симпатии между двете общности се проявяват по време на националноосвободителните борби – арменци укриват революционери и участват като ятаци. Смята се, че Васил Левски е владеел основни думи на арменски език, а съхраняването на "Кървавото писмо" на Тодор Каблешков е станало възможно благодарение на препис от арменеца Ованес Шишманян.

През 20-те години на ХХ век хиляди арменски бежанци намират спасение в България. Тук те намират  своя нов дом и място за съхраняване на паметта и културата на Армения.

Едно от ярките свидетелства за трайната арменска следа в  културна памет на България е музиката. Химнът на град Шумен е създаден от Хачо Мисакян. В "Гласовете на земята" припомняме и за Каспар Беширян. Той е първият началник на железопътната гара в Саранбей (днес Септември), близък съратник на Тодор Каблешков, както и Ованес Съвъджъан – човекът, спасил Татар-Пазарджик от опожаряване. В студиото гостуват проф. Ангел Бакърджиев и заслужилият майстор на спорта Гаро Агопян – автори на книга, посветена на живота и делото на Каспар Беширян, един от онези хора, чиито лични истории продължават да вдъхновят.

Чуйте повече в звуковия файл.

По публикацията работи: Росица Михова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!