Портрет на ваятел

В първия за 2026 г. епизод "Трамвай по желание" отдава почит на легендарния оперен бас Никола Гюзелев, чиято 90-годишнина българската културна общественост ще отбележи тази година.

Биографично погледнато, Никола Гюзелев започва да пее от съвсем малък. Интересът му към операта се пробужда на 15 години, когато чува по радиото монолога на Борис от операта "Борис Годунов" на Модест Мусоргски в изпълнение на Едмонд Косовски.

От детски години Гюзелев се раздвоява между рисуването и музиката. Първоначално се ориентира към живописта, където интерес за младия творец представлява главно портретът.

Големият кръстопът за бъдещия велик бас идва през 1960 г. Никола Гюзелев, тогава студент в Художествената академия и солист на хор, участва в прослушване за ангажиране на оперни певци за десетгодишна специализация в Берлин. Там го чува професионалното ухо на водещия български вокален педагог проф. Христо Бръмбаров, който убеждава младия талант да продължи обучението си при него. Така студентът по живопис взема рязък завой в живота си и от 1960 г. е стажант, а от 1961 г. – редовен артист в Народната опера. Дебютира там на 27 юни 1961 г. с малката роля на Тимур в операта "Турандот" на Джакомо Пучини.

Нататък следва бляскава световна кариера, която го отвежда до най-грандиозните оперни сцени на планетата. Гюзелев гастролира с успех на "Сан Карло" в Неапол, Болшой театър в Москва, Кралската опера "Ковънт Гардън" в Лондон, Метрополитън опера в Ню Йорк, в Гранд опера в Париж, Щаатсопер във Виена. Характерни черти в изкуството на Гюзелев са благородството и мекотата на тембъра на гласа, съчетани с проникновено изграждане на вокално-сценичните образи.

В епизод 620 на "Трамвай по желание" портрета на великия бас рисуват най-близките му - синовете Чавдар и Ясен Гюзелеви. Изтъкнатите художници разказват уникални сюжети от живота на оперната звезда, които илюстрират талантите на Никола Гюзелев да вае образи чрез глас, четка за рисуване, актьорско майсторство и универсален артистизъм.