Паметта и малките чудеса в "Нишата" на голямата синагога

Как се пази паметта?
Не като нещо застинало и архивирано, а като живо знание, което всеки ден има нужда от грижа. Точно оттук тръгва и този разговор – от паметта, която се съхранява в музеите, но и от хората, които стоят зад тях: визионери, учители, учени, общности.

Предаването проследява дългия път на институциите на паметта в България – от първите читалища и музейни сбирки още през Възраждането, през ролята на народните будители, до изграждането на музейната мрежа след Освобождението. Чуждестранното участие, особено на чешки учени и архитекти, се оказва ключово за създаването на Археологическия, Природонаучния музей и за развитието на академичния живот у нас. Паралелно с това се разгръща и историята на Музея за история на София – институция, преживяла бомбардировки, загуби и възраждане, но запазила мисията си да събира и разказва историята на града.

Тази широка историческа рамка постепенно отвежда слушателя към конкретния повод за разговора – предстоящото откриване на музейната експозиция "Нишата" в Централната софийска синагога. Най-голямата сефарадска синагога на Балканите, осветена през 1909 година в присъствието на цар Фердинанд и царица Елеонора, не е просто архитектурен шедьовър. Тя е свидетелство за самочувствието, сигурността и принадлежността на еврейската общност в България.

В предаването се цитират думите на главния равин д-р Маркус Еренпрайс при освещаването на храма – думи, които звучат като завет: синагогата да свързва миналите поколения с бъдещите. Именно този завет стои в основата на "Нишата" – експозиция, която не превръща синагогата в музей, а му позволява да говори.

С много внимание и уважение към сакралното пространство, експозицията е изградена в двете западни ниши. Чрез минималистичен дизайн и ясно водещ музейния разказ, фокусът пада върху самите артефакти: религиозни предмети, текстили, богато бродирани елементи, свързани с Тората, празничния календар и основните ритуали на юдаизма. Без етнографска претрупаност, но с внимание към детайла, посетителят може да открие сръчността, символиката и духовната дълбочина на традицията.

Особено място в разказа заема една почти невидима на пръв поглед книга – миниатюрна Тора с размерите на бучка захар. Намерена след войната, изгубена и отново открита десетилетия по-късно, тя се превръща в централен символ на експозицията. Малка по размер, но с огромна история, тя въплъщава самата идея за паметта – крехка, застрашена, но устояла.

Предаването разкрива и дългогодишните усилия на личности като Ели Ешкенази, равини, учени и изследователи, които още след Втората световна война започват да събират еврейското културно наследство с мисълта за бъдещ музей. Историята на старопечатните книги, преминали през Еврейския научен институт, БАН и Държавния архив, допълва картината за това как паметта оцелява благодарение на отдаденост и институционална грижа.

"Нишата" е резултат от съвместна работа – между еврейската общност, Музея за история на София, българските институции и международни партньори като Фондация "Ротшилд". Тя е и пример за това как един действащ храм може да отвори пространство за знание, диалог и толерантност, без да загуби духовната си функция.

Този разговор не просто представя нова експозиция. Той разказва за паметта като морален ангажимент, за музея като разказвач и за културата като жива връзка между хора, поколения и традиции.

В този разказ са включени Мариана Маринова, зав. отдел "История, етнография и художествени движими културни ценности" в Регионалния исторически музей- София, доц.д-р Теодор Лихо, преподавател в катедра "Рекламен дизайн", специалист по пространствено оформление. Иванка Гезенко – историк, архивист и дългогодишен експерт в Държавната агенция "Архиви" и автор, заедно с д-р Лихо, на музейната експозиция. Стела Бехар, археолог по образование, преводач от иврит и член на Централния израилтянски духовен съвет.

Ако искате да чуете как един храм започва да говори, как една малка книга носи голяма история и как паметта се превръща в мост – чуйте цялото предаване.