Общество

Интервю

Демократичният консенсус и битката за държавната администрация

Интервю с Мустафа Емин и Габриела Кирова

Мустафа Емин, Нина Цанева и Габриела Кирова

Мустафа Емин, Нина Цанева и Габриела Кирова

СНИМКА: БНР

Размер на шрифта

С Габриела Кирова, граждански активист и участник в хуманитарни каузи, и с Мустафа Емин, политически анализатор и експерт по национална сигурност, разговаряме в "Нашият ден" за това как избираме елитите си и има ли утвърдени механизми за обективен подбор на ръководни кадри?

В началото на разговора Емин разграничава изборната администрация, която управлява избрания процес и реди листите, от постоянната политическа администрация.

"По начина, по който се контруира и избира администрацията, се познава дали една държава е тоталитарна, авторитарна, дали е монархия, или демокрация. В демократичните държави институциите са безлики – не в смисъл на бездушни, а в смисъл на неперсонални. Не зависят от конкретни личности, не слугуват на хора, а на правила, които са универсални и важат за всеки. В имперските режими администрацията е персонална – поклонническото и сляпото следване на конкретния човек е основна ценност и добродетел", казва Емин.

Цялата историческа, политическа дори военна битка, по думите на анализатора, е за контрол за администрацията:


"Който контролира администрацията, контролира държавните ресурси. Който контролира държавните ресурси, контролира политическата система на държавата."


Емин посочва за пример Швейцария, според която в Европейския съюз има дефицит на демокрация:

"Референдумът е най-малкият инструмент на демокрацията. В Швейцария крайъгълният камък на успеха се нарича "консенсус на демокрация". Има държавно организиран механизъм, в който заинтересованите страни в обществено-политическия живот стигат до консенсус и той е неизбежен."

В България, според Емин, има "фактическа невъзможност участниците във властта да си изпълнят задължението, защото системата им го позволява".

Габриела Кирова отправя в публичното пространство въпроса: "Защо най-некомпетентните хора стигат до властта?" Тя обвързва това явление със синдрома на Синдрома на Дънинг и Крюгер, както и с меритократския парадокс, според който оцелява този, който най-добре симулира компетентност. Решението, според Кирова, е истински успешните хора да поискат да направят нещо за страната си. Тя изразява мнението, че депутатите в Народното събрание трябва да бъдат съкратени наполовина. Кирова застъпва идеята за дигитализация в администрацията, защото вярва, че "където няма човек, няма корупция".

Емин, от своя страна, добавя, че "ключовият момент е в механизмите за упражняване на контрол от страна на избирателите".


"Истинската битка срещу модела на овладяваната държава се води на две полета. Много малка част е на полето на изборния процес. По-голямата битка е в коридорите на Министерски съвет, в регулаторите. Реалната битка е много скучен процес на писане на закони в държавната администрация", заявява той.  


Предстои да бъде създаден независим Институт за системно мислене. По думите на Емин става дума за "платформа, която да генерира успешни модели за ефективно управление и да съпоставя различните институции на национално ниво с институции на други демократични държави, които са по-ефикасни от нашите".  

Чуйте целия разговор в звуковия файл.

По публикацията работи: Бисерка Граматикова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!