Случаят "Петрохан" и нуждата от закон за психично здраве

В предаването "Lege Artis" съдебният психиатър проф. Петър Маринов коментира случая "Петрохан – Околчица", обществените реакции и нуждата от закон за психичното здраве. Разговорът очерта както възможните версии за трагедията, така и по-дълбоката обществена криза, която тя отключи.

Малко факти, много хипотези

Проф. Маринов определя случая като изключително заплетен и подчертава, че фактите са твърде малко за сериозна психиатрична интерпретация. Според него съществуват поне два контрапункта: твърдението за четири джипа, което допуска хипотеза за убийство, и версията за самоубийство в два етапа – при тримата в хижата и при останалите, изминали маршрута от морето през село Българе до Околчица.

Причините за този дълъг път остават неясни, а при толкова оскъдни данни съществен анализ е невъзможен.

Сривът на доверието

Всяка смърт на млад човек активира първо етапа на отричането – "denial". Близките естествено казват: "Това не може да се случи" или "Това не може да е самоубийство". Едва след още няколко етапа се достига до приемане, макар и с горчивина. По наблюденията на професора близките все още се намират в първата фаза.

Към личната болка се добавя и дълбокото недоверие към институциите. Исканията за външни експерти са симптом на този срив. Според проф. Маринов участието на специалисти от партньорски служби може да повиши доверието в разследването, но дори тогава истината едва ли ще бъде приета на сто процента.

Общество в криза

Според него обществото е рязко разделено – между версиите за "джиповете" и "сектата". Това противопоставяне е симптом на сериозна криза, в която две части на обществото се борят за утвърждаване на собствената си истина.

Добрата новина, по думите му, е че всяка криза ражда решение. Хроничното недоверие и взаимната омраза не могат да продължат дълго, защото хората в крайна сметка живеят заедно и са огледални образи на едно и също общество.

Законът за психичното здраве

Проф. Маринов категорично подкрепя създаването на отделен закон за психичното здраве. Според него е недостатъчно темата да бъде уредена само в отделна глава на Закона за здравето. България трябва внимателно да проучи германския, австрийския и френския модел, вместо да "открива топлата вода".

Особено внимание той обръща на зависимостите, които определя като болест. Днес почти няма психично разстройство, което да не е повлияно от употреба на вещества – дори марихуана, често комбинирана с амфетамини, променя клиничната картина и изисква различен терапевтичен подход.

Професорът подчертава разликата между стандарт и закон – стандартът е регламент, а законът създава задължителни и ясни правила.

"Въртящите се врати"

Като пример той посочва т.нар. "опасно боледуващи" – пациенти, които се изписват, спират медикаментите си, извършват тежко престъпление и отново се връщат в психиатрия. Този модел на "въртящите се врати" създава реален риск, макар случаите да не са чести.

Според проф. Маринов системата трябва да осигури по-ефективна превенция, за да не се стига до отнемане на човешки живот.

Слушайте!