Здравка Евтимова с история за любовта: Не си тръгвай!

"Имало едно време... Февруарски истории за любовта" е поредица на "Terra Култура", в която сътворяваме на живо в радиоефира истории за любовта и по действителен случай. В епизод 3 гостува писателката Здравка Евтимова, за която писането е споделяне на самотата – отдалечаване от обидата и унижението.

"Винаги съм въставала срещу определението "утвърден писател". Който пише, усеща, че има какво да каже на хората", казва Евтимова.

На въпроса "Коя сте Вие?" тя отговаря: "Аз съм една перничанка. Гордея се с родния си град, с България, която много често е изправена пред преломни моменти в своето развитие. Точно тези трудности, които срещаме като нация, и начинът, по който излизаме от пропастите, ме карат да се усещам още по-щастлива, че съм българка."

Обича достоверността, но и мечтите. За страха Евтимова казва, че е "най-големият учител". А голямата мисия в живота на човек е да запази значимите хора, дълготрайните приятелства, уважението, независимо от разминаването в мненията.

Евтимова разказва за любовта на своята баба Лазарина към дядо ѝ. Тя отказва да приеме, че след 2-3 месеца ще погребе мъжа си, както лекарят ѝ казва – решава, че той ще живее още 10 години. Така и става. Да върнеш човека, който си е тръгнал от света, и да му подариш друг свят – тази история Евтимова озаглавява "Не си тръгвай".

В края на разговора писателката казва: "Винаги съм мислела, че ние под българско небе не сме имали лек живот."

Евтимова вярва, че в най-трудния момент всеки от нас трябва да помисли за някой, който му е сторил добро. И да не забравя, че също е "стопанин" – макар отгоре му да седи някой корумпиран, имащ повече власт.