Мултитаскингът: ефективност или илюзия?

"Мултитаскинг" – или "носене на много дини под една мишница" – е част от ежедневието ни. Постоянно сме в различни роли и често вършим по няколко неща едновременно. Но в психологията този термин има по-конкретно значение, обяснява д-р Ирина Йончева.

Истински мултитаскинг има тогава, когато две или повече дейности изискват едни и същи когнитивни ресурси. Това са процесите, чрез които приемаме и обработваме информация – внимание, възприятие, мислене, памет, въображение и реч. Когато задачите започнат да "се борят" за тези ресурси, ефективността ни намалява.

Не всички паралелни дейности обаче са еднакво натоварващи. Ако едната е автоматизирана – например ходене – тя изисква по-малко внимание. Но при дейности като шофиране, където има вземане на решения, разговорът по телефона, дори с hands-free, може сериозно да разсее концентрацията. В такива моменти всяка допълнителна информация натоварва мозъка.

Автоматизмът също крие рискове. Когато вършим нещо с понижено внимание, често не създаваме ясен спомен за него. Така се появява съмнението: "Изключих ли ютията?" Липсата на съзнателно регистриране води до несигурност и напрежение.

Има и по-лесни комбинации от задачи. По-удобно е, когато приемаме информация през едно сетиво, а реагираме чрез друго – например слушаме и отговаряме. По-трудно е, когато две дейности изискват един и същ канал и едновременно висока концентрация.

Любопитно е, че според наблюденията на д-р Йончева мултитаскингът все по-рядко се посочва като изискване в обявите за работа. Вероятно защото се е оказало, че не прави хората по-продуктивни, както дълго се е смятало.

Слушайте!