Камен Невенкин: Украйна отказа да се уплаши

Светът отбеляза четири години от началото на войната в Украйна. Какво се промени за тези 1464 дни, от кого зависи войната да спре, защо преговорите за мир буксуват, какво се случва сега на фронта, коментират в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Владо Йончев, главен редактор на OFFNews и Камен Невенкин, експерт по военна история. В предаването звучат и интервюта с: украински войник, чиято част е на 20км. от фронтовата линия с автентична атмосфера и стрелба; писмо до редакцията ни от Кирил, на 16 години, от Киев, който разказва за преживяната студена зима и още гласове от Украйна.

Защо започна тази война

Камен Невенкин: "Много отдавна е ясно. Това е поредното нещо, което на господин Путин му се е приискало. Прииска му се олимпиада, прииска му се световно по футбол... Сега му се прииска Украйна." Той описва руския президент като човек, който "не се вижда като поредния президент на Руската федерация", а като "господар на света или поне на половината свят"

"Хората, които се чувстват тирани и силни, нямат ограничения в желанията си. На нас такива желания могат да ни изглеждат абсурдни и нереални, но неговият психологически профил е точно такъв – смята, че това му се полага по право, предвид позицията, която той мисли, че заема.

Официалната му позиция е президент на Русия. Неофициалната – той се мисли за господар на света, или поне на половината свят. В съзнанието си със сигурност не се вижда като просто поредния президент на Руската федерация.

Владо Йончев допълва: Аз имам едно по-философско обяснение на въпроса. На тази огромна територия – евразийската степ – почти винаги е имало два цивилизационни проекта.

• Единият е проектът на сравнително демократичната и интегрирана с Европа държава. Такава до известна степен е била Киевска Рус, такава със сигурност е Литовското княжество, такава е Жечпосполита, такава е съвременна Полша и такава се опитва да стане Украйна.

• В същото време има друг цивилизационен проект – започва от хуните, минава през монголите, татарите и после Руската империя. Това е териториална империя, основана на насилие и безправие, която вижда това като единствен начин да контролира територията.

Тези два проекта не могат да съществуват едновременно. Почти винаги, когато са съществували един до друг, се е стигало до война. Защото ако населението на единия проект хареса другия – ако види, че там се живее по-добре – ще поиска същото от своите управници.

Спомням си, когато Путин каза, че тази война е въпрос за съществуването на Русия. Тогава това ми се стори глупаво. Но после си дадох сметка, че може би той е прав. Такава Русия – основана на терор и насилие – не може да съществува, ако до нея има просперираща Украйна, в която хората живеят добре, имат права, свободни са, интегрирани са с Европа. Защо тогава руснаците да търпят своето управление, ако виждат как живеят украинците?

Камен Невенкин допълва: "За разлика от всички други империи, които са отишли в историята, тази се пресъздава отново и отново. Съветският съюз наследява Руската империя. Руската федерация наследява СССР. И така – без прекъсване." Той разказва как през последните две десетилетия в руското общество се е натрупвала "мания за величие", която постепенно е изместила реалността. "Хората губеха представа какво е реално. Допирните точки с действителността изчезваха. Аз започнах да се плаша още около 2010 година. Виждах как този слой на величие се удебелява. И как хората около мен, активни руснаци, започват да говорят като хора, които живеят в друга вселена."

Според събеседниците – когато войната започва, първата голяма изненада за Кремъл не е реакцията на Запада, а реакцията на самите украинци. "Руснаците наистина вярваха, че украинците ще ги посрещнат с хляб и сол. А ги посрещнаха като агресори", казва Йончев. "Отказът да се уплашат – това е фундаментално. Зеленски можеше да избяга. Но той каза: "Аз съм тук’". И това зададе тон на цялата война." Невенкин добавя: "Украинците не се уплашиха. Това е най-важното. Те отказаха да приемат ролята на жертва. И това обърка всички руски планове."

Според Владо Йончев – украинското общество има реалистична представа за войната: "В Украйна никой не твърди, че войната е нещо хубаво. Всеки знае, че едно от най-лошите неща, които могат да ти се случат, е да отидеш на война. В Русия войната е метафизичен разказ – красиво, героичен. Там богатири ходят по райски полета, посрещат ги девойки...

Войната и жестокостта

Камен Невенкин дава пример с руските дронови оператори: "Сред тях има израз ‘човешко сафари’. Те виждат украинска къща, кола с цивилни, дори влак. И изпитват садистично удоволствие. Това е израз на криворазбрана свобода – защото у дома са контролирани. На война – не."

Пропагандата играе ключова роля

Според Камен Невенкин "Пропагандата внушава омраза. И това не е само на фронта. В Русия, в тила, на хората им се казва, че украинците трябва да бъдат мразени. И тук, в България, виждаме същия този робски елемент. Българските русофили мразят Украйна, защото руснаците я мразят. Ако утре им кажат да мразят Боливия, ще намразят Боливия." Йончев е категоричен: "Това са инфилтрирани войници на чужда армия. Не трябва да гледаме на тях като на обикновени глупаци."

Бавният, неуверен Запад

И двамата гости са критични към европейските лидери през последното десетилетие. "Европа беше управлявана от лигави, безгръбначни хора", казва Невенкин. "Меркел, Шолц, британските премиери… Берлускони – приятел на Путин. Те бяха като пилци в кошарка, когато Путин нападна Украйна. Оглеждаха се един друг и чакаха някой да направи първата разумна крачка. Байдън реагираше страхливо. Рузвелт се е борил със зъби и нокти срещу тиранията. Байдън – не. Украйна получи ракетите ATACMS, когато контранастъплението вече беше приключило. Девет месеца увещаване. А с един подпис Байдън можеше да промени хода на офанзивата."

Темата за фронта е неизбежна. "Заради дроновете няма фиксирани позиции", обяснява Невенкин. "Нито Сирски, нито който и да е може да каже точно колко километра са превзети. Но украинците постигат важни успехи южно от Запорожие – отдалечават руснаците и елиминират възможността да атакуват града с дронове и артилерия. Това е ключово." В източната част на областта темпото е по-бавно, но стратегически важно: "Връщат руснаците назад към старите им отбранителни линии. Това, което украинците отвоюваха за няколко месеца, на руснаците би им отнело половин година."

Разговорът се връща към жестокостта. "Путин мисли, че ще пречупи украинците. Колкото повече се съпротивляват, толкова повече завинтва винта на насилието", казва Невенкин. "Но той не е прекият изпълнител. Хората под него си намират начини. На по-ниски нива е важно господарят да е доволен. И те се надпреварват да бъдат жестоки."

Камен Невенкин продължава:

"Първо – поколенческата памет. Там дядото, бащата, внукът – всяко поколение си има своя война. Войната е форма на свобода за тези хора. Както Червената армия, когато е дошла в Източна Европа – всички злини, които са извършвали, вече не са тайна. Те са били почти неконтролируеми. Като човек, който дълго е бил затворен и не е много стабилен – пуснеш ли го, започва да върши неприятни неща.

Същото е и сега. Това е израз на криворазбрана свобода. Защото у дома – и по времето на Сталин, и по времето на Путин – те са много по-контролирани. Войната е "нашата свобода".

Второто – избирателното спомняне. Това, което винаги критикувам и у нас – историци и всякакви хора, които се занимават с история, но изрязват всичко неприятно. "Щом е неприятно – значи не се е случило."

Като идвах насам, четях, че в Москва са затворили последния музей, свързан с ГУЛАГ. Той ще бъде заменен от музей на "жертвите на нацизма" по време на Великата отечествена война. Директор ще бъде някаква Калашникова, която имала заслуги в Донбас. И музеят ще бъде наблъскан с шовинистична, националистическа и комунистическа идеология. Тяхната версия за памет. Поднася се лесно предъвквана версия на историята – черно-бяла. Те винаги са от "бялата страна".

Владо Йончев допълва: "В Русия всичко е героизирано, фетишизирано, черно-бяло."

Когато разговорът стига до въпроса за мира, отговорът е мрачен. "Самият Путин не знае какво иска", казва Невенкин. "За да спре войната, трябва да обяви победа, а той няма какво да обяви за победа." Той разказва за нов термин, появил се сред руските военни кореспонденти: "Да превземеш нещо на кредит. Тоест – не е превзето, но е обявено за превзето. И после започват да трупат хиляди загуби, докато го превземат наистина."

Йончев обобщава: "Украйна трябва да устои. Ако падне, следващите сме ние. Тази война е поредица от много войни. Ще се възпламенява отново. И ще има войни и на нашата територия."