Историкът Яни Киров: Нуждаем се от ново Просвещение

В рубриката "Културен код" ви срещаме с автора на "Лицемерието на властта" – историка Яни Киров. Разговорът с него в ефира на Terra Култура продължава линията на анализ на личности, събития и процеси от последната година.

Яни Киров е историк с академично образование по Антична история от университета във Фрайбург, Германия. До 2013 г. работи като научен сътрудник в Института за история и теория на правото "Макс Планк" във Франкфурт, както и като хоноруван преподавател в Гьоте университет. Автор е на научни публикации на немски, английски и български език. През 2015 г. публикува в България книгата "Български истории. Картография на правото в България около 1900 г."

В разговора си Киров отбелязва, че новата му книга е нестандартна и вероятно се разминава с обичайните очаквания за историческо писане. По думите му, тя стои на границата между научното и художественото, като не е замислена като класически научен труд и не цели да бъде масово четиво. По-скоро представлява различен опит за осмисляне на исторически и политически явления.

Основният въпрос, който занимава автора, е как е възможна властта в модерното общество. В съвременния свят, отбелязва той, властта вече не е лична, не се въплъщава в конкретна фигура, а се превръща в абстрактна функция, която се проявява чрез законодателство, институции и финансови механизми. В този контекст възниква и въпросът за политическото представителство – кой всъщност представлява обществото и как се осъществява това представителство.

Киров поставя и по-широк културен въпрос. Според него днес е необходимо своеобразно "Просвещение на Просвещението". Този процес обаче не трябва да бъде воден единствено от философи и идеолози, а да се основава на по-строг научен подход, в който важна роля да имат и естествените науки.

Историкът отправя и критика към състоянието на хуманитарните науки у нас. Според него те, а особено историята, изостават и често остават в рамките на националистични клишета. Общественият разговор за миналото нерядко се повтаря механично – например около 3 март, когато всяка година се възпроизвеждат едни и същи интерпретации, без нов анализ и критично мислене.

Слушайте!