"Спи добре, живей по-добре": защо сънят е ключов за здравето

 

На 13 март тази година ще бъде отбелязан Световният ден на съня, който преминава под мотото "Спи добре, живей по-добре". По темата в аванс разговарят водещ и д-р Нейко Нейков – невролог и специалист по медицина на съня, който коментира връзката между съня и качеството на живот, най-честите проблеми със съня и процесите, които протичат в организма по време на нощната почивка.

Според д-р Нейков мотото на инициативата всъщност не е просто призив, а описва реална зависимост между съня и здравето. По думите му "Спи добре, живей по-добре" не е само лозунг, а причинно-следствена връзка, защото качеството на съня е жизнено свързано с качеството на живота.

Най-честите проблеми със съня

Специалистът обяснява, че в момента проблемите със съня са многобройни. В световен мащаб най-разпространено е безсънието, което често е съпроводено и от последващи дихателни или двигателни нарушения.

Според него причините са свързани основно с промените в начина на живот. По-дългата продължителност на живота и по-високото му качество означават, че хората вече достигат възраст, в която се обръща повече внимание на съня. В миналото, когато обществата са били фокусирани върху оцеляване по време на войни и кризи, темата за съня почти не е съществувала. Реалният интерес към него се засилва едва след 80-те години, когато започва да се говори за качество на живот.

Д-р Нейков подчертава и друг фактор – ускореният начин на живот, при който младите хора поемат големи отговорности още в ранна възраст. Това често води до състояния на тревожност, когато човек се опитва да се справи с прекалено много задачи, или до депресивност, когато вече не успява. Той уточнява, че в този контекст не става дума непременно за психиатрични диагнози, а за състояния, които обаче могат да се превърнат в диагноза, ако продължат дълго.

Какво означава "нормален сън"

По думите на специалиста понятието "нормален сън" е силно индивидуално. Хората в различни етапи от живота си имат различни потребности от сън, а съществуват и индивидуални особености – някои се нуждаят от повече, други от по-малко сън.

Той посочва, че има дори хора, които се наспиват само за около четири часа, но това са редки случаи. Обикновено около 7 часа сън, плюс-минус два часа, се счита за удовлетворяващ, ако след събуждане човек може да стане активен в рамките на 15 до 30 минути.

Добавките и медикаментите за сън

Д-р Нейков обръща внимание и на широко разпространените добавки за сън. По думите му лекарствата за сън не са лесно достъпни, но за сметка на това хранителните добавки се намират лесно и ефектът им често е противоречив.

Научните изследвания са разгледали десетки различни вещества и резултатите не дават еднозначни доказателства за ефективността им. Затова той подчертава, че добавките могат да се използват, но не бива да се разчита на тях като единствено лечение.

Когато човек има реално безсъние – например неудовлетворителен сън три-четири нощи седмично в продължение на месец, тогава подобни средства като мелатонинови спрейове или билкови продукти няма да бъдат достатъчни. В такива случаи, според специалиста, вече е необходима медицинска намеса и лечение в рамките на традиционната медицина.

Какво се случва в организма по време на сън

Д-р Нейков обяснява, че сънят е задължителен режим на функциониране на човешкия организъм. Дори когато човек не е в съзнание, тялото и мозъкът продължават да работят, както и метаболизмът.

По време на сън се случват важни физиологични процеси. Един от тях е натрупването на хормона на растежа, което се случва именно през нощта. Поради тази причина сънят е особено важен за децата и подрастващите – именно тогава организмът им расте и се развива. Недоспиването в тази възраст може да доведе до по-нисък ръст.

Специалистът отбелязва, че сънят е свързан и с поддържането на външния вид. Той го описва не толкова като "beauty sleep", а по-скоро като "beauty keeping" – поддържане на естественото състояние на организма.

Сънят има значение и за хормоналния баланс, защото повечето жлези с вътрешна секреция работят по 24-часов ритъм. Затова за правилното им функциониране е необходимо да има периоди на активност и периоди на почивка.

Чуйта разговора на Александър Райчев с д-р Нейко Нейков в Lege Artis.