Детството: Социално изобретение, проект на възрастните или изчезващ свят?

Кога е "измислено" детството, как се регулира етически и как се променя то днес – това е темата в "Часът на етиката" с проф. Стоян Ставру, ръководител на секция "Етически изследвания" към Института по философия и социология – БАН.

Интерпретацията на детството като социален феномен съществува едва през последните векове от човешката история, разказва проф. Ставру.

До XVII век детство няма. В Средновековието детето е "малък възрастен" – незавършен човек, който след 7-годишна възраст вече става част от света на възрастните като работно тяло.

Детето е "открито" през  XVII–XVIII век и до XIX век вече е "измислено" като културна и социална ценност. Пръв Джон Лок разпознава в детето друг вид същество – Tabula rasa (бяла дъска), върху която възрастните трябва да внимават какво "пишат" – въпросът за възпитанието излиза на преден план.

Жан-Жак Русо развива идеята, че децата се раждат свободни, но целта е да овладеят способността да мислят самостоятелно и да носят отговорност за действията си. Френският философ е първият, който казва: "Не натъпквай мозъка на детето със знания, покажи му света и му дай свобода да учи."

XIX век педагогиката се институционализира, а в епохата на Романтизма детството бива идеализирано. Следващият етап в развитието на "детството" настъпва през XX век, когато детската психика става централна ценност.

Проф. Ставру поставя акцент върху връзката между развитието на средствата за масова комуникация и превръщането на детството в "социална конструкция" и "медиен продукт".

"Детството не е природно състояние, а социална конструкция", заявява проф. Ставру и запознава слушателите с теорията на Нийл Постман, американски медиен теоретик и културен критик. Според Постман детството изчезва тогава, когато в света на децата навлязат "тайните" на възрастните – война, секс, престъпност, политика. Детството предполага "информационна йерархичност" – затворено пространство, в което възрастните налагат цензура с цел да "предпазят" децата. Телевизията е явлението, което започва да премахва границата – двупосочно. От една страна, децата "губят" детството, от друга страна, възрастните се "инфантилизират". Именно телевизията извършва тази "революция", тъй като не изисква обучение, не изисква грамотност и не филтрира знанията по възраст.

Проф. Ставру заявява, че не е съгласен с песимизма на Постман. Новата социология за детството започва да поставя фокус върху света на децата – техните преживявания, истории, потребности.

"Детството е проект на възрастните – фантазия, която те налагат на децата", казва проф. Ставру.  В реалния детски свят детето е активен участник в процесите и ги интерпретира по свой начин, но обикновено му се налагат норми, измислени от възрастните, и приказки, написани от възрастните.

Проф. Ставру обръща внимание и на политическата употреба на детството. То често се използва като морален аргумент и инструмент за прокарване на политики – и прогресивни, и консервативни.  Американският теоретик Лий Еделман въвежда понятието "репродуктивен футуризъм", което се отнася до използване на образа на детето, което трябва да бъде спасено, с политическа цел. Политиките "в името на децата" често са морална концепция за внушаване на паника, мобилизиране на необмислени активности и агресивни интервенции от страна на възрастните.

"Трябва да внимаваме особено, ако моралният патос е висок", подчертава проф. Ставру.

Разговорът засяга и регулирането и "криминализирането" на постъпките на децата в днешно време. Пакостите вече се категоризират като престъпления, а възрастовата граница на наказанията пада – тенденция за регулиране на детството през наказателни политики. Сюжети като този на успешния сериал "Юношество" поставят огромен акцент върху ужасните последици на "дигиталното детство" и хиперболизират проблема – но въпросният "проблем" е по-скоро свързан с властовите претенции на възрастните, смята проф. Ставру. Това е процес, свързан с "изчезването на детството", пояснява той.

Проф. Ставру завършва разговора с думите: "Може би е добре да настояваме част от детството да бъде върнато на децата."

Чуйте целия разговор на Василена Мирчева с проф. Стоян Ставру в звуковия файл.