Култура

Интервю

Кирилицата в сянката на геополитиката

Интервю с проф. Роланд Марти

проф. Роланд Марти в студиото на "Нашият ден"

проф. Роланд Марти в студиото на "Нашият ден"

СНИМКА: БНР

Размер на шрифта


В рамките на рубриката "Темата на деня" вниманието бе насочено към мястото на кирилицата в съвременния свят, напреженията около нея и състоянието на славистиката в Европа. Повод за разговора бе участието на проф. Роланд Марти в Международния форум за кирилицата – събитие, което постепенно се утвърждава като значима платформа за научен диалог.

Професор Марти, преподавател в Саарландски университет и носител на почетното звание от Софийски университет, очертава тревожна картина за състоянието на славистиката днес. По негови наблюдения дисциплината, включително и българистиката, преживява сериозна криза в Германия и като цяло в Западна Европа. Тази тенденция се задълбочава под влияние на политическата обстановка, включително войната в Украйна. Исторически славистиката винаги е била тясно обвързана с политическите процеси – периодите на подем водят до засилен интерес, докато кризите отблъскват студентите и ограничават развитието ѝ.

"Азбучните войни" – реалност или метафора?


Особен акцент в изказването на проф. Марти е поставен върху т.нар. "азбучни войни" в славянския свят. Според него това не са буквални конфликти, а символично противопоставяне между кирилицата и латиницата – при това неравнопоставено.

Латиницата доминира в глобалното пространство, особено в технологиите и дигиталната комуникация. Почти всички системи са изградени върху нея, което ѝ дава ясно предимство. В същото време хората, които използват кирилица, почти винаги владеят и латиница, докато обратното рядко е вярно. Така се оформя асиметрия, която поставя кирилицата в по-неизгодна позиция.

Професорът подчертава, че подобно напрежение съществува и при други писмени системи – например грузинската или китайската, което показва, че това е по-широк глобален феномен.

От религия към цивилизационна идентичност


В миналото кирилицата често е била свързвана с източното православие, а латиницата – с католическия свят. Днес обаче тази връзка значително отслабва. Според проф. Марти религиозният фактор вече не е определящ.

На преден план излиза цивилизационният контекст – изборът на азбука се възприема като знак за културна и геополитическа принадлежност, а не толкова като религиозен маркер.

Кирилицата и нейните съвременни интерпретации


Един от най-сериозните проблеми, които проф. Марти откроява, е тенденцията кирилицата да бъде едностранно асоциирана с Русия. В масовото съзнание – особено извън славянския свят – тя често се възприема като символ на бившия Съветски съюз. 

Този образ е подсилен от културни продукти като филми, в които кирилицата служи като визуален знак за "руското". Подобна редукция обаче игнорира богатото разнообразие на култури, които използват тази писменост.

Професор Марти обръща внимание и на тенденцията кирилицата да се включва в концепции като "Руский мир", което допълнително усложнява нейното възприемане в международен план.

Перспективи и надежди


Въпреки трудностите, академичният диалог продължава. Връзките между Софийски университет и Саарландски университет остават важен мост за културен обмен. Сред надеждите е и възстановяването на лектората по български език в Саарбрюкен – стъпка, която би дала нов импулс на българистиката в Германия.

Чуйте разговора на Нина Цанева с проф. Роланд Марти в "Нашият ден". 


По публикацията работи: Зоя Димитрова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!