Инфлация и разходи: натискът върху здравната система

В ефира на Програма "Христо Ботев" икономистът в здравеопазването Аркади Шарков коментира предизборните идеи за сектора, финансовото състояние на системата и проблемите с цените на лекарствата.

Според Шарков е рано да се прогнозира кой ще бъде здравен министър. По-важното е дали това ще е политическа фигура или експерт, тъй като секторът е сложен и обикновено се поверява на специалисти, които носят основната отговорност.

Той подчертава, че доплащането от пациентите се увеличава и тежи все повече на домакинствата. Инфлацията е реална, включително и в здравеопазването, което прави този проблем приоритетен. Наред с повече средства е нужна и по-добра оптимизация на разходите.

Шарков вижда централизираното договаряне като стъпка в правилната посока. Запазването на солидарния модел според него успокоява обществени страхове. Инструменти за контрол има – като Националната здравноинформационна система – но въпросът е да се използват ефективно.

Публичните разходи за здраве са около 5% от БВП, а пациентите доплащат още около 3%, като този дял расте.

Исканията за по-високи цени на медицинските дейности са обосновани заради инфлацията. Първата задача е стабилизация, след това – дългосрочна стратегия.

Цените при редките заболявания зависят и от липсата на конкуренция. Понякога регулациите правят пазара неизгоден за производителите. Влияние оказват и други фактори, като спецификите на продуктите. Необходима е по-голяма прозрачност.

Шарков е скептичен към обществените поръчки. По-добър вариант според него са електронизираните публични търгове, при които цените се формират в реално време.

Чуйте разговора на Александър Райчев с Аркади Шарков в Lege Artis.