Кога работата ни разболява: сигналите, които пренебрегваме

В ефира на предаването "Нашият ден" по повод 1 май – Деня на труда, психологът и журналист Виктория Викторова коментира темата за психичното здраве в професионалната среда. В разговора тя очертава основните рискове, свързани със стреса и бърнаута, както и начините, по които хората и работодателите могат да реагират.

Викторова подчертава, че проблемът с професионалното прегаряне в България е особено сериозен. Страната ни попада сред най-застрашените от бърнаут в Европа, което не е случайно – икономическите условия и работната култура създават предпоставки за високи нива на стрес. Според нея балансът между качественото изпълнение на задачите и опазването на личните ресурси става все по-труден, особено в контекста на несигурния пазар на труда, където страхът от загуба на работа кара хората да се претоварват.

Тя акцентира върху значението на личните граници и самопознанието. Умението да разпознаваме сигналите на тялото и психиката е ключово – усещания като тревожност при мисълта за работа, липса на енергия или чувство за невъзможност да се справим със задачите могат да бъдат ранни признаци на прегаряне.

Викторова обръща внимание и на поколенческите нагласи към труда. Хората над 30–40 години често носят убеждението, че стойността им зависи от тяхната продуктивност и че успехът изисква непрекъснато усилие и себеотдаване. Тази нагласа обаче може да доведе до свръхнатоварване и изтощение.

Сред рисковете в работната среда тя откроява и явлението "мобинг" – форма на тормоз, при която група служители се обединяват срещу конкретен човек. Това може да се случи на различни йерархични нива и често има дългосрочни последици за психичното състояние на засегнатия. Дори смяната на работа не винаги решава проблема, защото преживяното може да повлияе на поведението и в следващи професионални ситуации.

Викторова подчертава, че напускането на враждебната среда не е универсално решение. Човек "носи със себе си" преживяванията и реакциите си, затова е важно както организациите да подобряват работната среда, така и индивидите да работят върху себе си – включително с помощта на специалист.

Тя обръща внимание и на икономическите последици от стреса. Значителен процент от служителите са на ръба на бърнаут и обмислят напускане, а това води до спад в продуктивността, демотивация и финансови загуби за бизнеса. Стресът се превръща във водещ фактор за текучество и има сериозно отражение върху организациите.

По отношение на търсенето на психологическа помощ Викторова отбелязва, че хората често се обръщат към специалист едва когато проблемът вече е напреднал и влияе върху съня, взаимоотношенията и здравето им. В същото време достъпът до психотерапия – особено когато се предлага от работодателя – значително увеличава вероятността хората да потърсят подкрепа навреме.

Тя посочва, че понякога именно работодателите или мениджърите могат първи да забележат промени в поведението на служителите – като отдръпване, раздразнителност или липса на ангажираност – и да ги насочат към помощ.

Според Викторова стигмата около психотерапията постепенно намалява. Все повече хора открито говорят за посещенията си при специалист и дори обменят препоръки помежду си. Това създава по-здрава култура на грижа за психичното здраве.

В заключение тя подчертава, че няма "грешен" момент за търсене на помощ. Независимо дали стресът идва от работата или личния живот, важно е да се реагира, когато той започне да влияе върху здравето, отношенията и ежедневното функциониране. Навременната грижа и осъзнатостта към собственото състояние са ключови за справянето с предизвикателствата.

Чуйте разговора на Мартина Кръстева с Виктория Викторова в "Нашият ден".