Нови медикаменти дават шанс на пациенти с пулмонална хипертония

Проф. д-р Диана Петкова е ръководител на Клиниката по пневмология и фтизиатрия в Университетската болница "Св. Марина" – Варна и председател на Българското дружество по белодробни болести. В интервю тя говори по темите за съвременните възможности за лечение на пулмоналната хипертония и проблемите, свързани с домашната кислородотерапия.

По думите ѝ още преди години във Варна за първи път в България е било приложено таргетно лечение при пациент с пулмонална хипертония – терапия, която дотогава не е била широко позната у нас. Оттогава насам това направление в белодробната медицина е отбелязало значителен напредък, като именно в областта на съдовите заболявания на белия дроб се случват съществени промени. Диагностиката и лечението остават предизвикателство и изискват съвместна работа между различни специалисти. Тя подчертава, че заболяването представлява синдром с високо налягане в белодробната артерия, който включва пациенти с различни сърдечни и белодробни заболявания, поради което те не са еднородна група и поставянето на точна диагноза изисква задълбочено изследване и диференциална диагноза.

Проф. Петкова посочва, че най-рискови са пациентите с пулмонална артериална хипертония – сравнително малка група, но с тежко протичане. В миналото те не са имали терапевтични възможности и често са загивали в рамките на няколко години след диагнозата, ако не се предприеме лечение или трансплантация. Сега обаче съществуват медикаменти, които позволяват повлияване чрез консервативно лечение, като според експертите могат да изместят трансплантацията като необходимост.

Тя отбелязва, че в България пациентите с този тип хипертония, които са около 140–150 души, имат достъп до трите основни групи медикаменти, използвани в Европа и света. Очаква се от тази година да бъде достъпен и четвърти медикамент, одобрен през февруари 2024 г. от американската FDA, който действа по различен механизъм върху съдовете на белия дроб и подпомага тяхното разширяване. Този медикамент може да се комбинира с останалите и има потенциала да направи трансплантацията ненужна за част от пациентите.

По информация от медиите, Надзорният съвет на НЗОК е одобрил финансиране за лечение на пациенти от втори до четвърти функционален клас със съответния медикамент, като се предвижда той да бъде заплащан от Касата, макар и за ограничен брой пациенти поради високата му цена.

Проф. Петкова обръща внимание, че част от засегнатите пациенти са млади хора и в България често нямат достъп до други терапевтични възможности като белодробна трансплантация или определени хирургични интервенции. Тя добавя, че и при пациенти с хронични белодробни заболявания, включително идиопатична белодробна фиброза, се проучват възможности за таргетно лечение в рамките на клинични изпитвания.

По отношение на домашната кислородотерапия проф. Петкова заявява, че проблемът остава нерешен. Според нея професионалните изисквания, алгоритмите и организационната структура са налични, но липсва адекватно финансиране. Определената цена от 80 лева за тази дейност не покрива необходимите изследвания, нито лекарския труд и отговорност, което е довело до липса на съгласие между институциите.

Тя подчертава, че неправилното прилагане и липсата на контрол при кислородолечението водят до сериозни рискове за пациентите. Кислородът трябва да се прилага дозирано и под контрол чрез кръвно-газов анализ, а не само чрез пулсоксиметър, тъй като проблемът е свързан и с нивата на въглероден диоксид. При липса на контрол може да се стигне до тежки усложнения, включително мозъчен оток и респираторна кома.

Проф. Петкова настоява за ясни правила, механизми за проследяване и адекватно финансиране, които да гарантират безопасното приложение на терапията. Тя отбелязва, че въпреки наличието на публикувани изисквания и протоколи, те не се прилагат навсякъде, а в извънболничната помощ дори не е предвидено заплащане за необходимите изследвания на кръвните газове.

Чуйте разговора на Александър Райчев с проф. Диана Петкова в Lege Artis.