Как възниква кирилицата и кога измества глаголицата

В интервю, посветено на произхода и развитието на славянската писменост, доц. Даниела Найденова коментира появата на кирилицата, връзката ѝ с глаголицата и причините двете азбуки да съществуват паралелно в средновековна България.

Според доц. Найденова съществуването на глаголицата и кирилицата поражда множество въпроси още от средата на XIX век. Сред тях са коя азбука е по-ранна, кога и от кого е създадена кирилицата и кога тя заменя глаголицата. Тя посочва, че след близо два века и половина палеографски, филологически и исторически изследвания учените са се обединили около няколко основни хипотези.

По думите ѝ кирилицата включва 24 буквени знака на византийското гръцко унициално писмо и още 12 знака, които отразяват особеностите на славянския език. Сред тях са буквите Б, Ж, както и шушкавите съгласни Ш, Щ и Ч, както и носовките. Именно тези особености и сведенията от изворите дават основание да се направят изводи за произхода на кирилицата и за това коя от двете азбуки е по-стара.

Доц. Найденова отбелязва, че днес изследователите приемат глаголицата за първата славянска азбука, създадена от Кирил и Методий. Тя припомня, че в текстовете се казва как Кирил е създал оригинално писмо без аналог за времето си. Според нея кирилицата не отговаря на това описание, тъй като включва гръцки буквени начертания. Освен това повечето текстове на кирилица от края на IX и X век имат глаголически първообрази. Като пример тя посочва "Азбучна молитва" на Константин Преславски, чийто акростих следва подредбата на буквите в глаголицата.

По отношение на появата на кирилицата доц. Найденова посочва, че съществуват различни теории. Според една от тях кирилицата се е развила естествено сред българите независимо от мисията на Кирил и Методий. Друга хипотеза предполага, че самият Кирил е неин автор и я е създал преди мисията във Великоморавия. След дългогодишни изследвания обаче днес учените приемат, че кирилицата се появява по-късно от глаголицата – в Преслав или Плиска в края на IX и началото на X век.

Като аргумент срещу тезата за самостоятелното развитие на кирилицата тя посочва, че в прабългарските каменни надписи, изписани с гръцки букви, липсват специфичните 12 знака, които по-късно стават част от кирилицата. Освен това в съчинението "За буквите" на Черноризец Храбър се казва, че преди създаването на славянската азбука българите не са имали писмена и знаци, с които да изписват думи като "Бог" и "живот", което според нея показва необходимостта от специално създадени букви като Б и Ж.

Доц. Найденова определя създаването на кирилицата в Преславския двор и като политическо решение, обяснимо за времето си. Тя подчертава, че България, намираща се в орбитата на Византия, неизбежно е била повлияна от нея и се е стремяла да прилича на най-важния политически и християнски център на епохата. По думите ѝ появата на писмо, наподобяващо гръцкото, е отражение на стремежа България да следва модела на византийската християнска империя.

По темата за това кога кирилицата измества глаголицата, доц. Найденова отбелязва, че не може да се посочи конкретен момент. Дълго време се е смятало, че това става още в края на IX век, но откриването на ръкописи, в които двете азбуки съществуват едновременно и които се разпространяват до края на XIV век, показва, че глаголицата и кирилицата функционират паралелно в средновековна България.