Интервю
Д-р Гълъбова: Държавата посяга на най-уязвимите пациенти
10% по-малко за психиатриите: какво означава това за пациентите
Интервю с д-р Цветеслава Гълъбова
понеделник 25 май 2026 13:36
понеделник, 25 май 2026, 13:36
Цветеслава Гълъбова
СНИМКА: Иван Русланов
Размер на шрифта
В ефира на предаването Lege Artis психиатърът Д-р Цветеслава Гълъбова коментира предвидените бюджетни ограничения за държавните психиатрични болници, състоянието на психиатричната помощ у нас и условията, при които работят лечебните заведения.
По думите ѝ, изпратеното от Министерството на здравеопазването не е предложение, а нареждане за 10-процентно намаление на бюджетите. Тя обяснява, че психиатричните болници са получили указания как да попълнят тригодишната бюджетна прогноза за 2026, 2027 и 2028 година, като във всички колони за издръжка трябва да бъде записана сума, равняваща се на 90% от бюджета за 2025 година.
Д-р Гълъбова подчертава, че ограничението не засяга заплатите, а издръжката на пациентите — средства за ток, вода, отопление, храна, лекарства и консултации. В случая на болницата, която ръководи, намалението възлиза на около 67 000 евро — сума, равна на месечната издръжка на лечебното заведение.
Тя обръща внимание, че държавните психиатрични болници нямат други източници на финансиране. По думите ѝ те не са търговски дружества, не работят по клинични пътеки и не получават средства от общински бюджети, а единственият им приход идва от държавния бюджет чрез Министерството на здравеопазването.
Според нея клинични пътеки за психиатрия са били разработени, включително пътека за шизофрения, по която тя лично е работила, но процесът е бил спрян на етап преговори с Националната здравноосигурителна каса.
Д-р Гълъбова заявява, че реалното отражение на тези 10% е много по-голямо заради инфлацията и поскъпването на живота. По думите ѝ психиатричните болници ще трябва да разчитат на 90% от бюджета за 2025 година и през следващите години, независимо от икономическите промени.
Тя предупреждава, че ограничаването на средствата ще доведе до тежки последици за пациентите. По думите ѝ психично болните хора са най-неглижираната и най-онеправданата част от обществото и именно те ще понесат удара от бюджетните ограничения. Според нея това засяга правото на пациентите да получават качествено и достъпно лечение, както и нормални условия на живот по време на лечението.
Д-р Гълъбова посочва, че средствата за издръжка покриват не само ежедневните нужди, но и консултации в други болници, както и лечение на съпътстващи заболявания, тъй като психично болните пациенти страдат и от други болести.
По думите ѝ, ако средствата свършат, болниците ще бъдат принудени да изпишат пациентите, защото няма да могат да ги лекуват. Тя определя ситуацията като „скандална“ и „безобразие“, като подчертава, че се посяга именно на издръжката на най-уязвимите хора.
Според нея държавата не говори за ограничаване на финансирането в други лечебни заведения, а единствено за бюджетите на държавните психиатрични болници. Тя поставя въпроса защо именно средствата за храна, лекарства, отопление и грижи за психично болните хора са обект на намаление.
Д-р Гълъбова заявява още, че институциите не третират държавните психиатрични болници като лечебни заведения. По думите ѝ Министерството на правосъдието ги възприема като места за лишаване от свобода, а социалните служби — като приюти. Тя посочва, че в психиатричните болници често остават хора с години, включително пациенти, настанени по член 89 от Наказателния кодекс след извършени тежки престъпления.
По думите ѝ около 110 души, извършили убийства или опити за убийства и признати за невменяеми, се лекуват единствено в държавните психиатрични болници, като някои от тях остават там десетилетия.
Д-р Гълъбова коментира и условията за работа в лечебните заведения. Тя заявява, че извън съдебното отделение в Държавната психиатрична болница в Ловеч няма охрана в държавните психиатрични болници. Пациентите, извършили тежки престъпления, са настанени заедно с останалите пациенти, което по думите ѝ създава напрежение както сред болните, така и сред техните близки.
Тя обяснява, че правозащитните организации следят за правата на пациентите, включително за достъпа им до разходки и спорт, но същевременно персоналът е крайно недостатъчен. По думите ѝ в отделение с 30 легла на дежурство често има само една медицинска сестра и двама санитари, които се грижат за 30 тежко болни пациенти.
По публикацията работи: Зоя Димитрова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!