Бюджетът на НЗОК за 2026 г.: Повече пари за здраве без структурни промени

В Lege Artis коментираме парите за здравеопазване, заложени в проектобюджета на здравната каса за 2026 година, с Петя Георгиева – здравен икономист от Института за пазарна икономика.

"Бюджетът за здравеопазване – по-точно този на касата – не е особено различен от това, което очакваме да се случи. Приходите растат с малко над 8%, в същия размер растат и разходите. Следователно, това, което здравната каса предлага да направи, е да продължи да прави това, което прави и досега – с малко повече средства."

Разпределението на средствата по отделните показатели е на база на отчетените разходи от първото полугодие на 2026 година. Според Георгиева това е знак за липса на целенасочена политика в сектора.

"Това, което ние искаме да видим в този бюджет, няма да го открием като реформи сега. Аз ще очаквам поне от началото на 2027-ма обаче вече да започнат някакви по-сериозни промени в сектора, ако изобщо правителството и съответно касата желаят да променят начина, по който се изразходват средствата", казва експертът.

Водещо перо в проектобюджета е болничната помощ – малко над 49% разходи. Между 6% и 7% са разходите за извънболничната помощ – първична и специализирана.

В бъдеще Георгиева очаква по-голям ръст на разходите за извънболнична помощ и съответно той да бъде за сметка на тези за болнична помощ.

Георгиева казва: "Лекарствата са втората категория, която расте с най-голям темп. Особено тези, които са за домашно лечение – там се забелязва много голям ръст. Гледа се да се удовлетвори искането на различните пациентски групи за иновативното лечение особено. Много средства се отделят за нови лекарства, които достигат до малък кръг пациенти. Що се отнася обаче до пациентите и стандартните болести, масовите, от които всеки един от нас боледува – голяма част от тези лекарства се плащат директно от джоба на пациента. България е страната с най-голям дял на доплащането в здравеопазването, така че тези доплащания идват основно от лекарства, които пациентите купуват в аптеките."

Предвиденият ръст на разходите няма да стигнат за удовлетворяване на исканията от страна на Лекарския съюз за вдигане на цените на всички медицински дейности – те искаха 25%.

"Хубавото в случая е, че вече след като бъде приет Законът за бюджета на касата, ще може да се случи и договаряне на Националния рамков договор за 2026 – 2028 година, в който да се актуализират и цените на пътеките", коментира Георгиева.

"По-интересно е дали е възможно касата да започне лека-полека да спестява някакви средства, а не да изхарчва абсолютно всичко, което получи като приход за разходи, независимо от това каква е тяхната оценка за тяхната ефикасност. Дали е нужно да се финансират толкова много клинични пътеки, дали конкретен разход може да преминава през болниците или някъде другаде, което ще бъде по-ефективно и ще води до спестяване на средства? Това са вече много сериозни, как да кажа, структурни, реформаторски въпроси, на които трябва да започне да се намира отговор", заявява здравният икономист.

Чуйте целия разговор на Александър Райчев с Петя Георгиева в звуковия файл!