Приехме за нормално, че в големите телевизии няма място за журналисти

Дарина Сарелска, журналист, дългогодишен изпълнителен продуцент и директор на новини и актуални предавания в най-големите български телевизии, и преподавателка в медийния департамент на Американския университет в България, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" – защо "историята за чашата не е само история за чашата".

За чашите – има ли нещо ново

"Става все по-зле, а нивото на персонала пада. Това вероятно е характерно и за други бизнеси, не само за телевизиите. За мен лично беше изненадващо като лична реакция.

Първоначално нито се изненадах, нито се възмутих от това, че подобна вътрешна комуникация излезе в публичността. След което се изплаших малко от собственото си примирение. Защото това не е изненадващо – ние, хората отвътре в телевизиите, знаем за този тип вътрешна комуникация.

Знаем критериите, по които се подбират хора да гостуват или да не гостуват. Отдавна професионализмът в тях е сведен под санитарния минимум. Виждаме едни и същи хора да циркулират по телевизиите.

Знаем как много от тях ни се представят като независими социолози, а всъщност са изпратени от партийни централи. И всичко това го знаем до такава степен, че когато подобна провокация ни се навре публично в очите, моята първоначална реакция беше липса на реакция. След което реших, че тази нормализация е това, което вреди най-много на обществения разговор по темата. Защото ние си знаем, че "то си е така", но това не го прави нито редно, нито нормално.

Телевизията отдавна е превзета и, за съжаление, депрофесионализираните принципи на работа там са норма, а професионалните – изключение. Изненадах се, че нищо не очаквам и от Съвета за електронни медии. Целият този цинизъм на моето собствено безразличие ме накара да не го подмина с мълчание и да се включа в подписката, инициирана от доц. Божилова, до ръководството на Би Ти Ви с искане да не се ограничаваме до поредната дискусия, говорилня или поредното нищо незначещо корпоративно съобщение, с което просто ни казват: "Примирете се, няма какво да се направи, няма кой да ги накаже".

Наистина свикнахме и не ни прави впечатление, и не очакваме някой да направи нещо от името на обществения интерес. Това много ме изненада в този случай. Реакцията, включително на утвърдени, обществено разпознаваеми имена – хора с власт, включително бивши членове на медийните комисии в парламента – които казват: "Това е частна телевизия, те си решават".

Не е така. Не е така по принципите на тази професия. Не е така и по закона, който дава на частните телевизии обществен ресурс. Би Ти Ви, Нова телевизия и т.н. – това са частни телевизии, управлявани и притежавани от огромни корпорации, но вероятно не са единствените, които искат да спечелят национален лиценз за ефирно разпространение в национален мащаб. За тези честоти има много кандидати. И когато са избрани тези две корпорации, те са подписали лиценз, който не им завещава честотата като тяхна лична собственост, за да си правят каквото си решат, а ги задължава да осигуряват плурализъм на мненията, да осигуряват редакционен процес, който е професионален и дава на журналистите възможност да правят предавания, които те вярват, че са обществено значими."

"Шефът на новините не би трябвало – след като екипът е поканил гост – да го зачерква"

"Освен ако няма сериозен професионален аргумент. В случая няма такъв. В случая аргументът е: "Не ми хареса нещо, което каза миналия път". Това е тоталитарно. Това не може да се случва в обществени медии, били те и частно притежавани, защото изискването в лицензията задължава Би Ти Ви и Нова да изпълняват обществена функция. Те са го приели, подписвайки този лиценз, и в замяна печелят добре от тази сделка."

Как се отстраняват журналисти от големите медии в България

"С един аргумент – независимо как се формулира и обговаря от двете страни – в крайна сметка е: вършат си работата. Журналисти задават въпроси, които на езика на овладяната държава се превеждат, като "създават проблеми" на тези, които взимат решенията – политически, бизнес кръгове. И ето това, че ние вече приехме за нормално, че в големите телевизии няма място за журналисти. И когато уволнят журналисти, казваме: "Да, време му беше". Даже и сега гилдията знае и се фокусира с интерес в следващите две-три останали професионални имена в големите медии. И къде със съчувствие, къде с притеснение следим изявите им и казваме: "Тия много професионално се държат – ще им се случи нещо лошо"."

Негативната селекция

"Не е само Мария и не е само Асен. Ако беше един Асен – щяхме с мед да го "намажем". Ако беше само един Асен, нашата гилдия и професионална общност щеше да има съпротивителни сили да изхвърли един Асен като чуждо тяло. За съжаление, журналистите вече са чуждите тела в тази система.

Асен-антоновците – ако трябва да разширя метафората, вече са системата – и те дирижират какви личности и професионалисти тази система търси, толерира, промотира и избира. И това, че ние всички го приемаме за нормално – това за мен е промяната."

Гражданите се отдръпват, гласувайки с дистанционните си

"Но това е само единият начин на обществена съпротива. Никой не ги гледа. Само че има хора, които ги гледат. Те работят върху наш общ обществен ресурс. Електроразпределителните дружества са частни компании, но ни спират тока, когато си искат. Магистралите се строят от частни дружества, но не ги строят както трябва. "Като не ви харесва – ходете пеша." Имаше и такива реплики. Ето това приемане на подобни насилнически формулировки към обществото и към обществения интерес – формулировки, които ни казват, че няма кой да ги накаже, че няма на кого да се оплачем, и че ако не ни харесва, да си направим алтернативна държава, алтернативно общество и да се наврем някъде в ъгъла и да спрем да крещим. Но това е затворен кръг. Така планът за тотално превземане на всякакъв професионализъм се случва – и не само в медиите.

Случва се и в съдебната система. Когато професионалистите станат излишни, досадни "войни", които имат принципи – толкова по-лесно е да бъдат заменени с лоялни джуджета, принцеси, нотариуси, Снежанки. Това е голям проблем, защото ние опираме до професионалисти във всяка сфера, за да разберем – много често – че те са си тръгнали. И ние не сме разбрали, защото са ни казали: "Това е частен бизнес, не се занимавайте." Болниците са частни, училищата са частни. И защото "вие си живеете във вашия малък кръг между печката, кухнята и плажа – и оставете държавата на тези, които са си я превзели, и спрете да им пречите". Това ни казват. И ние започваме да приемаме, че да – така е."

Политиците

"Политиците имат да си свършат работата по отношение на медиите – и тя не минава през това едните да ходят до обяд, а другите после. Една част от политическия спектър ще са фенове на Мария Цънцарова, други ще са фенове на Антон Хекимян – и тези две глутници ще си сменят местата от време на време. Едните ще викат "ура", другите ще викат "долу". Не това е работата на политиците.

Политиците имат медиен закон, който може да защитава нуждата и възможността да има независима журналистика. Европейският акт за свобода на медиите трябва да се прилага в България. Политиците и СЕМ са направили близко до нулата тези текстове да бъдат преведени на практика и да има механизми, които да правят така, че Асен, Антон, Иван – няма значение как се казва шефът на новините – да не може просто да мине през главата на целия си екип с аргумент от типа: "Не ми харесва. Докато аз съм шеф – така ще е." Това не е принципно журналистическо решение."

"Защо мълчите?"

"Защото, когато кажеш нещо, ти предлагат дискусия. Както сега пак ни покани Съветът за електронни медии на дискусия. Няма какво повече да дискутираме, което не сме казали в статии, постове, интервюта. Наситили сме се на достатъчно от говорене – едно и също – вече 10 години. Та това е работата на политиците. Ако искат да направят така, че да не е толкова позорно… Само че е наивно да вярваме в тях. Според мен общият интерес на политиците е да имат такива асеновци – но да са техните асеновци. И това не е интересът на обществото. Защото това поляризиране и затваряне в агитки "нашите срещу вашите" – накрая в опозиция са зрителите. И те ясно показват, че са в опозиция – изолирайки се в YouTube, подкасти."

Символен бойкот

"Мисля, че на големите медии вече не им пука за този символичен бойкот, не им пука дори и за реалния бойкот на техните зрители. Защото телевизионният бизнес вече е много малка част от активите на тези големи корпорации. Те голямата част от печалбите си ги правят другаде – дали с обществени поръчки, дали с телекомуникации – но телевизията като бизнес става все по-малък дял от портфолиото им.

Така че в случая политиците трябва да се опитат да свършат работата, за която са избрани, а гражданите – ако искат да покажат недоволство – могат да бойкотират не само телевизионния ефир, а и другите бизнеси, телекомуникационни и всякакви, защото там са големите печалби. Там е мястото, където гражданското недоволство се превежда на езика на бизнеса и на езика на парите – език, който тези корпорации говорят много по-добре от езика на чашите, метафорите и подписките във фейсбук или недоволните политици.

Защото виждате интерпретацията – в официалната позиция на Би Ти Ви се казва, че те са обект на натиск, защото има несъгласие с "независимата позиция" на независимия директор новини. То всичко е черно, то е бяло и войната е мир."

Има ли кой да ги накаже

"То наказанието си се случва, но това, което ми се струва по-важно, е обществената реакция да се запази жива – да покажем, че разбираме защо се ограбва нашият обществен интерес с нормализирането на подобни безобразия. И да започнем да показваме чувствителност – не само към медиите.

Аз не знам дали има кой да ги накаже. По-важно ми е да покажем, че разбираме, че те наказват нас – и да кажем, че не ни е приятно. А да не се оставяме – както във всяка насилническа връзка – да приемаме, че "няма друг начин". Просто искам ние, като общество, да приемем, че заслужаваме повече от това."

Цялото интервю на Николета Атанасова с Дарина Сарелска може да чуете в звуковия файл.