Култура

Интервю

Специална поредица | По следите на "Вакханки"

"Вакханки": Между страха, приемането и избора

Актьорът Мартин Димитров за Епидавър като изпитание, силата на изкуството и нуждата да отворим сърцето си

Мартин Димитров

Мартин Димитров

СНИМКА: Петко Мавродиев

Размер на шрифта

Какво се случва с един актьор, когато застане пред сцена, която сякаш го гледа? След разговорите с директора на Народния театър Васил Василев, композитора Калин Николов и актьора Иван Николов поредицата "По следите на "Вакханки" продължава с Мартин Димитров, който изпълнява ролята на втория вестител в спектакъла на Явор Гърдев.

За Мартин Епидавър е място, което поставя артиста пред особено изпитание. Той го сравнява с чудовище:

Епидавър ми прилича на едно много голямо чудовище, което е надвиснало над артистите, които долу се опитват нещо да изиграят.

Но мащабът на мястото не отменя най-важното – срещата с изкуството.

Никой не е по-голям от изкуството.

Това усещане се засилва от самата история на Епидавър – място, изградено във времето, когато е създадена и трагедията на Еврипид. Днес, повече от две хилядолетия по-късно, "Вакханки" отново се играят на тази сцена. За Мартин Димитров това е първата му среща с трагедията и първият му проект с подобен мащаб.

"Вакханки": Между страха, приемането и избора

СНИМКА: Петко Мавродиев

В спектакъла той е вторият вестител – персонаж, който не просто съобщава случилото се, а носи една от най-тежките части от трагедията. В античната драматургия най-страшното често не се случва пред очите на публиката, а достига до нея чрез разказа на вестителя.

Задачата ми е от фундаментално значение, за да се продължи напред.

Първоначално този монолог и езиковата бариера го плашат. С времето обаче страхът отстъпва. Остават работата, концентрацията и разбирането, че за всичко е необходимо време.

Оттам разговорът стига до една от големите теми във "Вакханки" – страха. Ако Иван Николов го определя като аларма, Мартин Димитров разглежда страха и като възможна причина за примирението.

Тук се появява важната разлика между приемането и примирението.

Приемането всъщност те поставя в позиция да приемеш, ти можеш да не си съгласен, но да приемеш. Докато примирението е по-скоро да искаш, но да не можеш да се противопоставиш.

А какво остава, когато човек вече не може да се противопоставя?

Това е да вдигнеш ръце.

Вторият вестител прави именно това. В прочита на Мартин Димитров неговият герой стига до предел, отвъд който вече не може да понесе случващото се и буквално напуска трагедията.

"Вакханки": Между страха, приемането и избора

СНИМКА: Петко Мавродиев

Тогава идва и въпросът с какво трябва да бъде пълно човешкото сърце, за да не се стига до поддаване на изкушението и до онзи момент, в който човек просто вдига ръце.

"С любов трябва да е пълно. С приятелство. По-скоро със смирение", смята актьорът.

Тези думи естествено водят към разговора за човека днес. Мартин Димитров говори за склонността да се затваряме в собствените си страхове и комплекси и да губим връзката с другия и със света около нас.

Да бъдем откровени – пред себе си и пред другите. Именно това според него може да се окаже по-важно от опита да намерим бързи отговори.

"Вакханки": Между страха, приемането и избора

СНИМКА: Петко Мавродиев

А въпросът "Кой съм аз, какво правя с живота си?" за Мартин Димитров не е породен единствено от "Вакханки".

Аз се събуждам с този въпрос и заспивам с този въпрос.

Отговорът засега е в движението. В тичането. И може би в самото изкуство – като възможност да продължиш да търсиш.

Междувременно спектакълът изисква и съвсем конкретна концентрация. Нощни репетиции, непрекъснати пътувания, адаптиране към всяка нова антична сцена, работа на английски език и живот далеч от дома превръщат турнето в изпитание не само за артистите, но и за самата постановка.

Мартин Димитров сравнява този ритъм с турне на рок група – на всеки два дни нов театър, ново пространство и нова среща с публиката.

"Вакханки": Между страха, приемането и избора

СНИМКА: Петко Мавродиев

В спектакъла обаче няма място за усмивка. Героят му носи новината за случилото се и трябва да бъде прецизен във всяка дума и във всяка подробност. Именно от неговия разказ зависи как трагедията ще достигне до публиката.


Всяка дума, всяка подробност е много важна за цялостния разказ.


С поредицата разговорите продължават. В следващите епизоди предстоят срещи с режисьора Явор Гърдев и останалите актьори, които ще разкрият още гледни точки към спектакъла, събрал български, гръцки и британски артисти на една сцена.

Целия разговор на Таня Димова с актьора Мартин Димитров можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Росица Михова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!