Палми Ранчев: Нашето общество винаги е било атомизирано

"Нашето общество винаги е било атомизирано, човекът винаги се е чувствал сам. Чувства се като почти незабележим атом и ако се обедини със също толкова незабележими атоми, не е сигурен, че ще бъде някаква сила. Т.е. хората не се чувстват сигурни, когато са заедно".

Това каза пред БНР Палми Ранчев, поет, писател и треньор по бокс.

Той обаче смята, че има и място за оптимизъм.

"България членува в ЕС и в почти всички световни демократични организации. Освен това, в страната ни никога не се е живяло толкова свободно.

Обикновено българите емигрират в страни, където се живее демократично. Когато се върнат, те ще са с други навици. Децата им ще бъдат с друго образование. За съжаление, всичко у нас се променя много бавно. Много бавно ще се отървем и от тези, от които искаме".

Той коментира и недоволството сред испанското общество. Ранчев от осем години е жител на Барселона.

"Вдигат таксите в университетите. Трудно се живее. Но като се замисля, в България се живее още по-трудно, а не виждам чак такива протести.

Испанците са много вежливи и внимателни. Но те не са от най-мирните. Участвах в протестите им, когато искаха Каталуния да се отдели. Тогава се събраха около един милион и половина протестиращи".

Писателят намира животът там за по-добър и по-интересен.

"И в България ми беше интересно, защото в началото на 90-те усещах шансове да се промени нещо, да не е както преди. Участвах във всички възможни протести, докато накрая ми омръзна. Виждам, че непрекъснато не по-доброто, а не толкова лошото върви напред.

В чужбина парите не растат по дърветата, за всеки цент трябва да се бориш. Но там нещата са и по-фини. Попаднеш ли на място, където имат нужда от теб, ако можеш нещо, със сигурност печелиш. Три-четири клуба ме канят да водя тренировки. В единия направиха турнир на мое име. В България правят, когато умреш".

И въпреки всичко, Палми Ранчев сподели, че се чувства най-добре в родината си.

"Пиша на български, пиша за българите".

Това обаче не означава, че е спрял да забелязва някои от недъзите на родната действителност. 

"Когато си спомня за хората, които са обявени за будители – Левски, Ботев, Раковски, те са хора, които до голяма степен са изчистени до всекидневното. В моята скромна памет будителите са няколко. Портретите на им са в кабинетите на тези, които ни управляват. Използват се по един лицемерен начин от хора, които нямат нищо общо с тези будители. Хората, които ги слагат в кабинетите си, имат нужда да покажат на посетителите, че притежават нещо от тези, които са зад гърба им".

Цялото интервю на Илия Вълков с Палми Ранчев може да чуете в звуковия файл.