Здраве

Интервю

Българите са ранобудни, но страдат от хронични проблеми със съня

Какво още показва първото национално проучване за съня в България?

Интервю с Радостина Ангелова и д-р Мартин Стефанов

Българите са ранобудни, но страдат от хронични проблеми със съня

СНИМКА: Getty Images

Размер на шрифта

На 13 март беше отбелязан Световният ден на съня. Над две трети от българите страдат от проблеми със съня, а една трета е изложена на риск от сънна апнея, показват данните от Национално представително проучване за проблемите на съня, проведено през 2025 година в България от фондация "За Съня" и социологическата агенция Global Metrics. Изследването показва, че всеки трети българин се буди често през нощта, а всеки четвърти хърка, но цели ¾-ти от хора не осъзнават, че това може да е свързано с медицински проблем или заболяване.

Спим ли добре и доколко сънят се превръща в обществен здравен проблем? Радостина Ангелова от Global Metrics Ltd. и с д-р Мартин Стефанов, член на фондация "За съня" представят в "Нашият ден" данните от първото национално проучване за съня в България и коментират първия у нас скрининг за риск от сънна апнея, проведен по международна методология.

Липсата на бодрост и отпочиналост непосредствено след събуждане, по думите на Ангелова, са свързани с лошо качество или недостатъчно количество на сън. Това се отразява върху работоспособността на запитаните в проучването и има икономически измерения. Запитани са 1000 души в цялата страна, което прави данните валидни за обобщения, подчертава Ангелова.

Факторите, които влияят върху лошия сън, са приемът на храна и алкохол преди лягане, гледането и четенето на електронни устройства, някои медицински състояния (диабет, високо кръвно, наднормено тегло).

Проучването сочи, че българската нация е сред най-ранобудните. Средностатистическият българин се събужда в 6:48 часа. Това обаче е по-скоро негативен атестат, свързан с проблемна среда на живот – нередовен транспорт, стрес и т.н., по думите на Ангелова.

Между 7 и 9 часа е нормалното количество сън за един възрастен човек, обяснява д-р Стефанов.

Обществото трябва да разпознава симптомите и да предприема правилните стъпки за подобряване на съня, но за съжаление диагностиката и терапията са финансово недостъпни за редица пациенти – липсва реимбурсация на лечението за състояния като сънна апнея.

Сънната апнея е най-честото заболяване, свързано със съня, което обхваща 12% от българите. Д-р Стефанов обяснява апнеята като „спиране на дишането по време на сън“. Това мое да се случи за цели две минути, а причините за отключване на апнея са различни, уточнява специалистът. Сънната апнея е сред рисковите фактори за инфаркт и инсулт, добавя той.

Какво още сочи проучването, какви са видовете изследванията за сънна апнея и съвременните терапии за подобряване на състоянието – чуйте в разговора на Милена Воденичарова с Радостина Ангелова и д-р Мартин Стефанов.

Графики с резултати от проучването може да разгледате в галерията. 

По публикацията работи: Бисерка Граматикова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!