"Ръцете говорят" - продължение на ангажимента на БНР към всички българи

"Видеорубриката "Ръцете говорят" е своеобразно продължение на ангажимента ни към това да предоставяме медийни услуги за всички българи. Това каза генералният директор на БНР Милен Митев във връзка с новата рубрика на радиото, която представя теми от деня, човешки истории и практическа информация, поднесени с жестов език. 

"Въпреки че нашата страна прие закон за жестовия език през 2021 г., все още липсва достатъчно информация за възможностите и правата, които страната ни предоставя на глухата общност", посочи още Митев в предаването "Преди всички" по програма "Хоризонт". И допълни:

"Към момента дори се оказва, че е много трудно да се намерят данни колко са глухите хора в страната. Най-често се цитира числото 120 000 като общ брой на хората с различна степен на увреждане на слуха, но не всички от тях са глухи и не всички от тях ползват жестов език. Няма и достатъчно адекватна информация за тези хора какви услуги от държавата могат да ползват, какви права имат. И това е област, която безспорно има нужда от подобрение".

"Да, радиото преди повече от 2 години стартира подкаста "Гласът на жеста", който има за цел да популяризира жестовия език, да разкаже за живота, кариерата и постиженията на хора с увреден слух, но и отвъд това - да предложи интервюта с интересни събеседници, които да са еднакво достъпни както за чуващите, така и за нечуващите. Това, което се опитваме да направим сега, е наистина сериозно надграждане", каза още Милен Митев.

В Радиото работят двама редактори, представители на глухата общност, изтъкна той. Фокусът в работата им е върху специфичните нужди и потребности на общността и върху това, което те биха искали да получат като информация. Подобни практики има и в другите обществени медии в Европа:

"Радиото, макар че в основата си остава звук, все повече предоставя информация по различни начини. Ние вече имаме и текст, и звук, и видео. Чрез сайта и мобилното си приложение достигаме до все по-широка аудитория и това е една необходимост - да направим тези услуги достъпни за всички".

Членът на УС на БНР Димитър Абрашев допълни:

"Дадохме пълна свобода на авторите да избират теми, защото за нас е ясно, че информацията, която ще излиза от тази рубрика, ще е важна за общността. Тя, разбира се, далеч няма да се различава от ежедневния поток от новини, защото каквото за нас, такова е и за глухата общност. Затова вторият епизод, който излиза днес, е насочен към предизборната кампания. Никога досега не си бях задавал този въпрос, но сега, когато водихме тези разговори, наистина дойде логичният въпрос как глухите хора разбират посланията на политиците, които участват в предизборната кампания? Как успяват да проследят изцяло всичко, което се случва като диспути. Някак си, ако искаме обществото цялостно да е информирано, то трябва да има достъп до тази информация. За да я има, ние трябва да му я дадем. Мислим в перспектива как тази общност може да бъде по-добре информирана".

Жестовият преводач Петър Евгениев, който е и живата връзка между нечуващите редактори и техническия екип, отговорен за реализацията на проекта, каза:

"Най-големият проблем на глухата общност в България е достъпът до информация и достъпът до образование. Що се отнася до тази политическа тема – изборите, те не са особено мотивирани да гласуват именно поради тази причина, тъй като не успяват да се ориентират добре кандидатите и партиите наистина какво предлагат. Много често те обсъждат със свои приятели и с членове на семейството си кой какво мисли по въпроса и често копират избора на хората около тях".

Новата рубрика вече е известна сред глухата общност благодарение на популяризиране в социалните мрежи, но и защото водещите Христина Каципиду и Александър Андреев са така разпознати личности в общността и сами си я популяризират, допълни Евгениев и уточни, че в тази общност популяризирането "от човек на човек" е най-ефективно. 

"Глухите хора са изключително отворени, много мили, много емпатични и те самите осъзнават и знаят, че за чуващите по-скоро е предизвикателство комуникацията с глухи хора, защото си мислят, че в никакъв случай не биха били разбрани, а то не е така. Напротив. Много е лесна дори комуникацията, когато чуващите са отворени. Много глухи хора разбират, четат по устни".

Законът за българския жестов език "отваря много врати към глухата общност", категоричен е Евгениев.

"Това е основната задача на закона - да могат глухите хора да имат достъпност до повече информация. Всички национални медии ще бъдат задължени, от телевизиите в частност, да предоставят съдържание на жестов език. В момента това се забелязва в централните емисии, но целта е все повече жестов превод да има, а и не само жестов превод. Субтитри при поискване - това е нещо, което предстои в България да се реализира, надявам се, до края на тази година, тоест всеки човек да може вижда субтитри на екрана във всеки момент.

В момента се разрешават последните технически предизвикателства. 

Димитър Абрашев уточни, че БНР е поела своята отговорност към общността. Той припомни, че изборното студио на БНР и следизборното също ще предложат жестов превод:

"С ръка на сърцето мога да кажа, че Националното радио върви крачка напред пред всички тези неща, които трябва да бъдат свършени. Ние вървим по-напред от това. Сетили сме се, че всъщност няма какво да чакаме закона или някак някоя институция да ни подбутне, както обикновено става в България, за да имаме възможността да информираме колкото може повече хора в тази среда на враждебност и фалшиви новини, но и така, че равнопоставено до всички да стига голям обем информация".

Генералният директор на БНР Милен Митев уточни:

"Допреди няколко години всеки разговор за медии споменаваше поне 10 пъти в минута думата "дезинформация". Днес не говорим за това, като че ли сме свикнали с нея, а тя е най-често онлайн, в интернет. Именно това е мястото, откъдето хората, които не могат да чуват, най-често получават информация. Затова точно там трябва да се опитаме да се борим с този феномен. И затова точно в тази посока са насочени нашите усилия с тази инициатива за нова жестова рубрика. По отношение на изборното студио, за пръв път ще пробваме този вариант на предоставяне на информацията по още един допълнителен начин. Надяваме се така да бъдем по-полезни на повече хора. Надяваме се, че по този начин и представителите на глухата общност ще получат навременна, точна и адекватна информация какво се случва с изборния процес". 

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.