Арсеналът на свободата в Априлското въстание – Първа част

През 1876 г., след тримесечна подготовка революционерите от Гюргевския комитет вдигат въстание срещу петвековната османска власт в българските земи. Бунтът е кърваво потушен за по-малко от месец. Но в международната криза, породена от т. нар. Източен въпрос, въстанието поставя и въпроса за свободата на българите. Събитията довеждат до Руско-турската война от 1877-78 г. и създаването на Княжество България, заедно с автономната област Източна Румелия на юг от Балкана. При липсата на оръжия в порива си за свобода през 1876 г. българите са дотолкова устремени, че създават дървени оръдия, с които да се изправят срещу редовната и модерно въоръжена османска армия.
 

• Априлското въстание – връх в освободителните борби на българите 
  

Идеята за изработване на българска артилерия в Априлското въстание е на родения в Котел Иван Кишелски. Катовисш офицер в руската армия, той пише "Ръководство за успешен бой с турците", издадено през 1876 г. Там развива идеята, че въстаналите българи трябва да създадат и трите рода сухоземна войска – пехота, кавалерия и артилерия" – разказва доц. д-р Атанас Шопов,  директор на Исторически музей в гр. Панагюрище, където е центърът на Четвърти революционен окръг във въстанието.

Славянските комитети в Русия поръчват за въстанието оръжия, включително и две батареи стоманени оръдия. Но по логистични причини доставката е забавена и се налага да се импровизира.

"Когато започва подготовката, Стоил Финджиков твърде поетично има една своя молитва за България, която намира място в нашата експозиция: "О,Боже, освети нашия слаб топ, който да гърми и да ни даде сили и да бъде чут в Европа". Но когато вече Панагюрище гори и от Лисец гледат на Панаюрище, войводата Георги Бенковски заявява на Стоил Финджиков – "Не бой се, топчи. Твоят топ гърмя, гърмя, та беше чут вече чак и в Европа". И наистина сбъдва се молитвата и пророческите слова на Стоил Финджиков за това, че топът ще бъде силен и ще бъде в Европа.

Наистина черешовият топ е един символ на нашата идея за държавен живот, допълнение към изграждането на българската ни регулярна армия. И ако погледнем черешовите топчета, естествено в началото, когато са правени и при пробите с гърмежите, те са се пръскали. Но постепенно, под ръководството на Финджиков, и на Бимбашов и на другите майстори, те са ги притягали много добре към лафета със специални метални скоби, обмазвали са ги и по този начин разбират, че топовете могат да възпроизведат повече от 1, 2, 3 или 4 изстрела."

Сред майсторите на черешовата артилерия са панагюрските железари, тюфекчии – оръжейници и коларите. Някои от тях като Стоил Финджиков, Никола Бимбашов, Атанас Узунов имат опит от работа в османските арсенали в Истанбул. Има данни за около 48 черешови топчета. В модерната епоха, когато разполагат със стоманени оръдия "Круп" османците са изумени, когато виждат, че срещу тях българите дръзват да стрелят с дървени оръдия.

Турците пленяват над 10 дървени топа. Няколко са откарани в Одрин и Цариград.

"Ако погледнем снимката, направена с плененото черешево топче в Одрин – там са показани 4 човека, наистина едно артилерийско звено. Имаме знаменосец – байрактар, човек който командва как да се извърши процесията по пълненето на оръжието и двама, които трябва да осъществят това", коментира изследователят.

Според някои автори дървената артилерия била предназначена по-скоро за психологически, а не толкова пряк поразяващ ефект. Тя трябвало да вдъхне кураж на въстаниците и да всее страх в противника, че българите също имат артилерия.

"И тук има много интересен въпрос за черешовата артилерия – въпрос с отговор – подчертава доц. Шопов. – Професорът по литература във военномедицинското училище Гандон(в дн.Истанбул), заявява пред доктор Христо Стамболски, че всеки здравомислещ човек, виждайки тези черешови топчета, възправени срещу империята, може да прецени, какво е положението на тези българи в пределите на Османската империя? А пък когато всички се тълпят да гледат черешовото топче в Топхането (артилерийския арсенал) една туркиня казва, че това топче след себе си ще доведе стоманените топове, които наистина ще предизвикат бунт, смут и "ще разрушат нашата държава". И наистина точно това се получава в Османската империя. Сбъдват се пророческите думи на тази туркиня."

Черешови оръдия са използвани при боевете на въстаниците в Петрич, в Панагюрище, в Брацигова, в Батак, в Клисура, в Ново село.

Черешовият топ става безсмъртен символ на Априлското въстание, защото идеята за саможертва в името на свободата превръща дървото в по-силен фактор от желязото. Възрожденският устрем на българите обръща нерационалността на османските времена и нрави в дух за борба, който е решаващ за всяка победа – морална и материална. Но това не е краят на българската дървена революционна артилерия. По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 срещу турската власт в Македония и Тракия през 1903 г. отново за изумление на поробителя и на чужденците на Балканите, ВМОРО подновява залповете на черешовите оръдия.

Темата за арсенала на българските радетели за свобода по време на Априлското въстание ще има продължение. Очаквайте на 1 май втората част: "Продай си нивата, купи си пушка!", това е призивът на българите от 1876 г.".

Вижте също:

• "Кървавото писмо" възвестява началото на Априлското въстание
  
  
• Макгахан и българската кауза