Проф. Джамал Сагир: ОПЕК все повече ерозира като пазарна сила

От вчера Обединените арабски емирства - третият по големина производител на петрол в ОПЕК, напусна картела и разширения формат ОПЕК+. Това се случва при продължаваща блокада на Ормузкия проток, ключов морски път за доставки на черно злато, природен газ, торове и други суровини.

Възможната нова ескалация между Иран и Съединените щати и Израел изстреля цената на сорта Брент, референтен за Европа, на нива дори над 120 долара за барел. Светът се подготвя внимателно за нова инфлационна вълна и недостатъчни количества от суровината, което би оказало вторичен ефект върху почти всички индустрии. Централните банки засега се въздържат от покачване на лихвените проценти в опит да балансират между овладяването на ценовия шок и запазването на икономическия растеж.

Идва ли краят на Организацията на страните износителки на петрол и какъв е геополитическият прочит на решението на Абу Даби? Емирствата отказаха да играят по новите правила, с което разкриха стари търкания между партньорите в картела.

Темата коментира пред БНР Джамал Сагир, преподавател в канадския университет "МакГил", който има богат опит от работата си в Световната банка и изследва от десетилетия пазара на горива, в частност в Близкия изток.      

ОПЕК доставя приблизително между една четвърт и една трета от световния петрол. По-голямата част преминава през Ормузкия проток, доставките от Саудитска Арабия, от Кувейт, практически от всички. Това намалява възможностите им наполовина, което прави въздействието от блокадата огромно. Говорим за негативен ефект върху производството, потребителите, върху страните вносителки и върху икономическия растеж. Колкото по-дълго се запази блокадата, толкова по-лошо ще става, изтъква Джамал Сагир в предаването "Събота 150".

В допълнение Обединените арабски емирства обявиха, че напускат картела и това не се случва случайно, а се случва в много специфичен контекст. Всъщност, това не е първият път, когато страна членка на ОПЕК напуска. Катар и Ангола се оттеглиха. Индонезия напусна, върна се и пак излезе. Това, което виждаме за първи път обаче, е, че третият по големина производител на петрол в ОПЕК прекратява членството си. Това вече ще има голям ефект, уточнява експертът.

Груба сметка показва, че Емирствата добиват между 3,3 и 3,5 милиона барела на ден. За сравнение - общото производство на ОПЕК е около 26 - 28 милиона барела. Най-големият производител е Саудитска Арабия с дневно производство от 9 до 9,5 милиона, което може да се увеличи до 12 милиона барела дневно.

"Важното тук е, че Обединените Арабски емирства са ключовият доставчик с голям свободен капацитет, с други думи, те имат всички свободни мощности заедно със Саудитска Арабия, за да се намесят, когато има недостиг или за да повлияят на търсенето и предлагането, а също и на цената. Оттеглянето им води до вътрешни разриви в ОПЕК. В същото време Саудитска Арабия, фактическият лидер в картела, е много раздразнена от отклоненията в Йемен.

В момента Йемен е ограничен от ОПЕК да добива до 3 милиона барела дневно, а те искат да достигнат 5 милиона. Казано по друг начин, картелът все повече ерозира като пазарна сила. Интересното е, че пазарът не обърна внимание на напускането на Емирствата. В други условия можеше да има много по-силна реакция. Цената на сорта Брент продължи да расте не заради решението на Абу Даби, а заради опасенията, свързани с войната в Иран и възможността за продължителна блокада на Ормузкия проток, през който преминава около една пета от световния петрол и по-голямата част от износа на ОПЕК", пояснява проф. Сагир.

"Цената на петрола се влияе от затварянето на ключовия морски път, което от своя страна показва способността на Иран да прекъсва доставките от Саудитска Арабия, Ирак и Кувейт, допълнително да подкопава контрола на ОПЕК върху доставките. Сега има риск картелът да се превърне в инструмент на иранската външна политика. Техеран вече косвено го използва, но неговата игра с петролните доставки засяга и картела отвътре."

Очевидно Обединените арабски емирства не искат да са част от иранската игра, но как ще им се отрази да са самостоятелен играч на пазара?

"В краткосрочен план се очаква цената да е ограничена и е свързана с отпадането на квотите. В дългосрочен план обаче свободата на Емирствата да максимизират производството, да преследват пазарен дял и да се стремят към премийни или стратегически сделки може да окаже натиск за намаляване на цените и да подпомогне по-голям обем и евентуално по-високи дългосрочни приходи за Абу Даби.

И производителите извън ОПЕК, например Бразилия и Гвиана, заявиха, че ще се възползват от по-слабия, по-малко координиран картел. Много е важно да се има предвид, че Саудитска Арабия и Русия разговарят помежду си и то често, и координират действията си. Според мен ще се стигне до там, че Риад ще поеме по-голямата тежест от напускането на Емирствата и ще коригира добивите в ОПЕК чрез увеличаване на собствените си добиви."

Сам отбелязахте, че не оттеглянето на ключов член на ОПЕК, а преминаването през Ормузкия проток движи цените на петрола в момента?

"Ако погледнете краткосрочното затваряне, в рамките на няколко седмици, цената вероятно ще остане в диапазона от 110 до 150 долара за барел. Ако обаче помислим за по-дългосрочно затваряне, да речем няколко месеца, всички анализатори сме убедени, че ще цената ще достигне 150 - 200 долара.

Възможни са дори още по-високи стойности, ако инвеститорите изпитат страх, че рискът може да се разпространи и към други страни от Персийския залив или ако застраховките за преминаване на танкерите поскъпнат драстично, което би се отразило върху цената на доставката. Дори и да се отваря Ормузкият проток от време на време, има застрахователна премия. Така че шокът при предлагането плюс стресът от ликвидността на финансовия пазар биха могли да доведат до краткотраен рязък скок над 200 долара за барел и екстремна паника, ако това продължи по-дълго време.

Ако цената на петрола достигне до 150 - 200 долара за барел, това би добавило няколко процента към инфлацията в световен мащаб. Централните банки ще са принудени да избират между борбата с инфлацията и подкрепата на растежа, което пък ще има отражение върху лихвените проценти. Федералният резерв запази нивото на лихвите си и това ще повлияе върху растежа и риска от рецесия. Кой е печеливш? Няма такъв. Кой е губещ? Финансовата стабилност. И всичко се случва в момента, докато разговаряме помежду си."

Можем ли да очакваме решителна намеса на Съединените щати, които заедно с Израел започнаха войната срещу Иран? Всеки ден чуваме какви ли не послания от Вашингтон?

"Американската администрация е в много трудна ситуация, защото през ноември са ключовите междинни избори в Съединените щати. Ценовият шок вероятно ще намали апетита на Вашингтон за нова ескалация, за да не навредят на и без това крехките преговори с Иран. Техеран от своя страна печели време и това е много важен аспект. В тази ситуация може да се търси някакво дипломатическо решение, което спасява репутацията и на двете страни и има незабавен икономически ефект - т.е. облекчаване на ценовия натиск. Може да има разхлабване на санкции, размяна на затворници и други дипломатически ходове.

Иран обаче има време да продължи "пазарлъка", за да извлече максимално големи отстъпки, дори да извлекат дългосрочни гаранции. Военната принуда за постигане на сделка може да отнеме повече време и да рискува дестабилизация на пазара. Затова страните извън ОПЕК и ОПЕК+, т.е. включително Русия, ще трябва да решат от коя страна на масата ще седнат. Тук няма никаква яснота. Виждаме обаче, че се задействат пазарни буфери за алтернативни доставки."

Всички обаче знаем, че дори корабоплаването през Ормуз да се възстанови мигновено, това няма да върне пазара в предишното му състояние.

"Ако протокът бъде отворен отново, какво би могло да се случи? Цената би трябвало да падне бързо, тъй като рисковата премия се изпарява, но степента зависи от изчерпването на запасите и пазарното доверие. Не забравяйте, че страните ще трябва да възстановят запасите си и следователно, след повторното отваряне, трябва да очакваме продължителна волатилност. Също така трябва да бъде възстановено трайно доверието в предлагането.

Дългосрочните последици така или иначе са фрагментация на ОПЕК, а държавите извън картела играят своя собствена игра. Фактът, че Обединените арабски държави напускат ОПЕК, сигнализира за промяна в състоянието на организацията. Страните от Залива могат да преминат към двустранна или друга стратегия (не координирана вътре в картела, а между по-малък брой играчи), към засилена пазарна конкуренция и по-гъвкава тактика за производство. Трябва да следим какво правят и другите големи производители - например Русия и Азербайджан.

Затова страните от Г-7 и Г-20 поставят акцент върху енергийната сигурност. Все по-често ще чуваме за енергийната сигурност, енергийната независимост и политиката на дългосрочни запаси. Държавите ще диверсифицират източниците на доставки, ще инвестират в енергия, терминали и ще се хеджират чрез дългосрочни договори. Ще видим и ускоряване на инвестициите във възобновяема енергия и други форми на енергия, защото не можем просто да разчитаме, че след успокояването на конфликта ще се върнем към старите правила, както се случи през 70-те и 80-те години."