Защо се промениха заболяванията при дребните преживни животни?

През последните десет години средата на заболяванията при дребните преживни животни в България се промени изключително много.

Това обясни пред БНР Таня Минкова, зооинженер на Развъдната асоциация на млечните овце.

В рамките на предстоящия Национален събор на овцевъдите в България е предвидена Международна кръгла маса за заразите при животните. Форумът ще събере фермери, ветеринарни специалисти и експерти от над 20 държави, които ще обменят практически опит, наблюдения и решения за справяне със заразните болести при овцете и козите - проблем, който все по-често излиза извън границите на отделни стопанства, региони и държави.

"Наблюдаваме поява на заболявания, свързани с климатичните промени, интензивното движение на животни, глобализацията. Това изисква много добра координация между фермери, ветеринарни власти и научна общност.

Бяхме изправени пред безпрецедентни предизвикателства – син език, чума, шарка и други заразни заболявания. Изискваше се бърза реакция.

Най-тежкото заразно заболяване през последните десет години беше епидемията от син език през 2014 година. Официално бяха отчетени повече от 30 хиляди умрели овце. Това доведе и до сериозно напрежение сред фермерите и обществото.

През 2018 г. бяха унищожени хиляди овце и кози в Югоизточна България заради чума по дребните преживни животни".

В България обаче все още има две стада, в които се наблюдава заболяването, а не са унищожени – едното е в Болярово, а другото във Велинград. Ветеринарните власти не бяха допуснати там, за да евтаназират животните.

"България е с огнище на заразно заболяване в ЕС – в случая чума по дребните преживни. Стратегията на ЕС е за бързо ликвидиране на огнищата чрез карантина и евтаназия на заразените и контактни животни. В нашия случай това не стана. Това означава, че е изключително затруднена международната търговия и движението на животни. Държавата ни не е със статут "свободна от заболяването".

Тя коментира и спорната тема с ваксинацията на животните.

"Въпросът е не само дали може да се ваксинира, а кога и при какви условия ваксинацията е най-ефективен инструмент. Необходимо е преосмисляне на досегашните подходи".

Минкова обясни, че в Гърция в момента има много огнища, но въпреки това все още се осъществява незаконен внос на бракувани гръцки животни у нас.

Цялото интервю на Веселина Миланова с Таня Минкова може да чуете в звуковия файл.