Съмнения за автентичността на половината от меда, който се внася в Европа

"Рискът от фалшификация при пчелния мед е огромен. За над 48% от меда, който се внася в Европа, има съмнения за проблем с автентичността".

За това предупреди в ефира на БНР Петко Симеонов, председател на Сдружение "Биологично пчеларство".

Преди месец по инициатива на евродепутатата Елена Йончева в Брюксел се проведе мащабна дискусия с участието на представители на ЕК, експерти и производители, за да се обсъдят европейските инструменти за борба с фалшификациите на мед и защитата на европейските пчелари от предстоящия внос на мед от Латинска Америка. Конференцията беше провокирана от споразумението за търговия с държавите от МЕРКОСУР, което започна да се прилага от първи май и предвижда внос на 45 хиляди тона мед годишно.

"Европейското законодателство е доста назад спрямо технологиите за манипулиране. Говорим основно за смесване с различни модифицирани сиропи на базата на царевица или захарно цвекло. Те успяват да заблудят съвременните методи за анализ.

В България това е голям проблем заради липсата на финансова и техническа възможност да се противодейства на измамите с пчелен мед. Потребителят няма никаква информация какво си купува.

Имитиращият продукт няма полезните свойства на пчелния мед. В същото време подбива цените на реалните производители.

Нямаме инструменти да контролираме този внос от МЕРКОСУР и имаме подозрения. Един от основните производителите на такъв имитиращ продукт е Китай. А има пренасочване през държави от МЕРКОСУР".

Проблеми съществуват и без споразумението с МЕРКОСУР, посочи той в предаването "Преди всички". 

"През последните години пазарът на мед е изключително сложен. Себестойността на продукцията в България се увеличава. Има климатични предизвикателства и сериозно увеличение за осигуровки и разходи за отглеждане. Тенденцията през последните години е за хора, които се отказват от професията. Намаляват се пчелните семейства. Те са около 800 хиляди, но има сериозен проблем при отчитането на действителната картина. Голяма част от пчеларите не си продължават регистрацията и минават в сивия сектор.

В тази ситуация потребителите са потърпевши, обобщи Симеонов и посъветва:

"Да се купува продукт с етикет и той да се чете. Трябва да се посочи произход на суровината. Да се търси мед, на който пише: "100% България".

При биологичните продукти контролът е по-стриктен, но там цената е по-висока".

Когато веднъж загубим един такъв производствен сектор, неговото възстановяване е почти невъзможно, обясни още той.

"България може да въведе допълнителни изисквания към пчелния мед, който влиза в страната. Другото е да се увеличи ресурсът на контролните органи".

Цялото интервю на Веселина Миланова с Петко Симеонов може да чуете в звуковия файл.